Стадирането е метод за описване на заболяването – с какви размери е, дали и къде е разпространено, дали е засегнало други органи. Лекарите използват диагностични изследвания, за да определят стадия на рака, поради тази причина стадирането не винаги може да е пълно, ако не се изпълнят всички необходимо за тази цел тестове. Правилното определяне на стадия е определящо за избирането на най-подходящия метод за лечение. Чрез стадирането може да се предположи и предвиди прогнозата на заболяването и шансовете за възстановяване. Съществуват различни системи и описания за различните видове рак.
Колкото по-нисък е стадият, толкова по-добра е перспективата. Въпреки това, не е възможно да се определи точната обща преживяемост на базата на стадия, тъй като това е строго индивидуално за всеки човек и всеки отговаря по различен начин на приложеното лечение.
Най-често употребяваната система за стадиране на ДКБД е да бъде разделен в две групи – ограничен и разпространен.
Ограничен. – Този стадий е, когато формацията заема една част от гръдния кош и радиотерапията може да бъде възможност за лечение. Един от всеки трима новодиагностицирани е в такъв стадий към момента на поставяне на диагнозата.
Разпространен. – При този стадий заболяването е разпространено до други части на тялото като най-често са другия бял дроб, костите, мозъка или костния мозък. Много лекари считат, че когато ДКБД е разпространен в течността, заобикаляща белите дробове, това също включва стадий на разпространение. Две трети от всички новодиагностицирани пациенти са в разпространен (метастатичен стадий).
ДКБД често се стадира така, тъй като по този начин се дава ясна представа за методите и схемите на лечение и може да се предположи дали даден пациент ще има полза от по-ажресивно поведение.
Съществува и друга, по-формална система за описване на стадия на карцинома на белия дроб. При нея се стадира от 0 до 4, базирано но факта дали формацията може да бъде напълно отстранена хирургически. По-малко от 5% имат ранен рак на белия дроб, а около 25% са в трети стадий, когато са първоначално диагностицирани. Повечето пациенти са в четвърти клиничен стадий към момента на поставяне на диагнозата.
Нарича се още стадий ин-ситу, което означава, че туморът е „на място“ – нито е нарастнал на размер, нито се е разпространил.
При първи стадий говорим за формация, която е с малки размери, не се е разпространила в лимфните възли и правейки възможно тоталното премахване на тумора. Първи стадий е разделен на два субстадия, базирани на размера на тумора.
Стадий IA – при тумори до 3смСтадий IB – при тумори над 3, но до 4см
Този стадий също е разделен на два субстадия:
Стадий IIA – размерът на формацията е между 4 и 5 см, без да се разпространи в лимфните възли;
Стадий IIB – Формацията е с размер до 5 см, но в лимфните възли вече има клетки с характеристиката на туморни. Като стадий IIB се стадира и формация по-голяма от 5 см, но без да се разпространи в лимфните възли;
Трети стадий се описва най-често като IIIA, IIIB или IIIC. Той се определя на базата на размера на формацията и до кои лимфни възли е достигнал. При този стадий заболяването все още е локализирано в белия дроб, без да е достигнало други органи.
Този стадий показва, че заболяването се е разпространило до повече от една зона в другия (контралатерален) бял дроб, заобикалящата течност на белия дроб или сърцето или до по-далечни локализации чрез кръвообращението. Веднъж попаднали в общия кръвоток, раковите клетки могат да се разпространят до всяка част на тялото. Четвърти стадий също се разделя на два субстадия:
При стадий IVA ракът се е разпространил в рамките на гръдния кош или до една зона извън него
При стадий IVB – стадий заболяването е достигнало до повече от един орган.
Стадиите на ДКБД и общото състояние на пациента са от голямо значение за прогнозата. Въпреки, че ДКБД подлежи на лечение във всеки стадий, едва някои пациенти успяват да се повлияят от терапията, когато болестта е в напреднал стадий.
Лекарите „измерват“ общото здравословно състояние на пациента чрез т.нар performance status – статус при прием. В добър статус са пациенти, които са запазили силата си, могат да извършват ежедневните си дейности без нужда от помощ и да работят извън дома си; те са подходящи за лечение с химио-, радиотерапия, както и оперативно лечение. Лечението може да не бъде толкова ефективно при пациенти, които са с разпространено заболяване в костите или черния дроб, екстремна загуба на тегло, активни пушачи, с подлежаща патология като сърдечни заболявания или емфизем.
Важно е да се отбележи, че възрастта не е решаващ фактор при определяне на лечението. В САЩ най-честата възраст, при която се установява ДКБД е 71 години. При ДКБД възрастта не играе такава роля за определяне на лечението на пациента, а много по-важно е да се оценят другите фактори. Ако пациентът е във физически добро общо състояние, без придружаващи заболявания, той трябва да бъде лекуван по съответния стандарт.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.