Имунотерапията, наричана още биологична, е вид противотуморна терапия, която активира естествените защити в човешкото тяло за борба с рака. Това се осъществява чрез използване на субстанции, произведени в тялото или в лаборатория, с цел подобряване и възстановяване на естествената функция на имунната система.
Имунотерапията може да действа по начин, по който да:
Съществуват различни типове на имунотерапия, включващи
Когато имунната система в тялото установи вреден агент, тя започва продукция на антитела. Антителата са протеини, които се борят с инфекциите.
Моноклоналните антитела са специфичен тип лабораторно създадени протеини, които се използват за лечение. Могат да бъдат употребявани по различни начини. Например, някои от тях могат да се използват като таргетна терапия, за да блокират синтеза на патологичен протеин в туморната клетка.
Моноклоналните антитела могат да се използват и като имунотерапия. Някои моноклонални антитела се прикрепят към специфични протеини по повърхността на туморните клетки. По този начин те „сигнализират“ имунната система, която да ги намери и разруши.
Друг тип антитела действат чрез освобождаване на „спирачките“ на имунната система, като по този начин тя може да унищожава раковите клетки. PD-1/PD-L1 и CTLA-4 са ключови сигнални пътища (immune checkpoints), които контролират способността на имунната система да контролира туморния растеж. Много видове рак използват тези сигнални пътища, за да избегнат имунната система. Тя, от своя страна, реагира чрез блокиране на тези сигнални пътища с помощта на специфични антитела, наречени имунни чекпойнт инхибитори. Когато имунната система може да намери и отговори на раковите клетки, става възможно и да се забави или спре туморния растеж.
По-известни и често употребявани в клиничната практика са следните имунни чекпойнт инхибитори:
Подобна но моноклоналните антитела, неспецифичната имунотерапия също подпомага имунната система в разрушаването на раковите клетки. Повечето неспецифични имунни агенти се прилагат веднага след или по време на химио- или лъчетерапия. Някои агенти могат да се прилагат и самостоятелно като сновно противораково лечение.
Два са основните типа на неспецифично имунно лечение:
Тази терапия представлява приложение на генетично модифицирани вируси, които да убиват туморните клетки. Осъществява се чрез директно инжектиране на тумора с модифицирания вирус. (Използва се в някои държави при лечение на меланом). Странични ефекти при тази терапия са: умора, фебрилитет, втрисане, гадене, грипоподобни симптоми, болка на пункционното място.
Т-клетките са клетки на имунната система, които се борят срещу инфекциите. При Т-клетъчната терапия първоначално се изтеглят Т-клетки от нормалното кръвообращение в тялото, след това те биват лабораторно модифицирани чрез свързване със специфични протеини-рецептори. Тези рецептори позволяват на Т-клетката да разпознае туморните клетки. Променените Т-клетки се „отглеждат“ в лабораторни условия и в последствие се връщат обратно в човешкото тяло. Веднъж попаднали, те „търсят“, за да разрушат туморната клетка. Този тип терапия се нарича химерична антиген-рецепторна (chimeric antigen receptor - CAR) Т-клетъчна терапия.
Употребата на Т-клетки за CAR – терапия е доказана като ефективна при някои типове на хематологични злокачествени заболявания. Учените все още проучват този и много други методи за лечение на онкологични заболявания.
Имунотерапията често пъти стимулира имунната система да реагира и атакува срещу здрави клетки в организма, което води до развитието на странични реакции.
Различните типове имунотерапия причиняват различни странични реакции. Това зависи предимно от вида имунотерапия, общото здраве на пациента и локализацията на тумора.
Страничните ефекти могат да бъдат леки, тежки и живото застрашаващи. В зависимост от силата и честотата на тези реакции, лекарят може да преустанови временно лечението с имунни агенти или да предпише кортикостероиди (или и двете). В случай, че симптомите и общото състояние на пациента се влоши, лекарят може да преустанови приложението на имунотерапия.
Чести нежелани ефекти са:
Тежки и живото застрашаващи нежелани ефекти са:
Преведенo и редактирано от д-р Жанет Райчева, д.м.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.