Обади се

Таргетна терапия

Таргетна терапия

Какво е таргетна терапия?

Таргетната терапия, наречена още прицелна терапия е вид лечение на рак, което използва медикаменти. То е различно от традиционната химиотерапия. Таргетните лекарства действат като спират растежа на туморните клетки. Те таргетират специфични гени и протеини, които се намират в раковите клетки или в клетки, свързани с туморния растеж каквито са клетките на кръвоносните съдове.

Тази терапия често се комбинира с химиотерапия. Таргетното лечение е одобрено за много видове рак. Онкологията е една от най-бързо развиващите се сфери в медицината и непрекъснато се проучват и одобряват нови лекарства, които да унищожават раковите клетки по различни пътища.

„Целите“ на таргетната терапия

Изучаването на процеса на развитие на раковите клетки ни помага да разберем как действа таргетната терапия. Клетките съставляват всяка тъкан в нашия организъм. Съществуват различни видове клетки като кръвни, мозъчни, клетки изграждащи кожата и други. Всеки вид има специфична функция. Ракът започва да се развива, когато специфични гени в здравите клетки се видоизменят. Това се нарича мутация.

Гените дават информация на клетките как да произвеждат протеини, които да поддържат функционирането им. Ако гените се променят, тези протеини също се променят. Това кара клетките да се делят анормално или да живеят прекалено дълго. Когато това се случи, клетките започват да растат неконтролируемо, което води до сформирането на туморна маса.

Тъй като изследователите знаят, че определени генетични промени се случват в определени тумори, те разработват лекарства, които таргетират (целят) точно тези промени. По този начин лекарствата могат:

  • Да блокират или изключват сигналите, които казват на раковите клетки да растат и да се делят;
  • Да не позволяват на клетките да живеят повече от нормалното;
  • Да убиват раковите клетки.

Видове таргетна терапия

Съществуват два основни вида таргетна терапия:

  • Моноклонални антитела. Лекарствата, наречени „моноклонални антитела“ блокират специфична цел, намираща се на повърхността на раковата клетка. Тази цел може да се намира и в областта около тумора. Действието на тези лекарства може да се сравни с поставянето на ключ в ключалка. Много от тези лекарства се концентрират върху специфичен рецептор (или друга мишена). По този начин се блокират сигналите, които съобщават на туморните клетки да се размножават и се спира развитието на рака. Моноконалните антитела могат също да доставят токсични субстанции директно до раковата клетка. По този начин те подпомагат химиотерапията и лъчелечението да достигнат в по-голяма степен до раковите клетки.
  • Малки молекули. Тези лекарства блокират определени процеси, които помагат на раковите клетки да се размножават и разпространяват. Обикновено те се приемат под формата на хапчета. Ангиогенезните инхибитори са един от представителите на тази група лекарства. Тяхното действие предотвратява образуването на нови кръвоносни съдове около тумора. Ангиогенеза означава образуване на нови кръвоносни съдове. Туморната формация се нуждае от кръвоносни съдове, които да доставят хранителни вещества, което й помага да се развива. Антиангиогенезните терапии подлагат тумора на глад като не позволяват образуването на нови кръвоносни съдове.

Изборът на таргетна терапия е индивидуален

Не всички тумори имат еднакви мишени. Ето защо конкретна таргетна терапия не е подходяща за всеки човек. Ген, наречен KRAS (произнася се „кей-рас“) контролира туморния растеж и разпространение. Около 40% от туморите на дебелото черво имат тази генетична мутация. В тези случаи таргетните лекарства цетуксимаб (Erbitux) и панитумумаб (Vectibix) не са ефективни. При колоректален карцином изследването за KRAS е важно за избора на правилното лечение. Лекарите се стремят да установят най-подробно спецификите на всеки тумор, които могат да бъдат различни за всеки един човек. С други думи, ако двама души имат рак на дебелото черво (или всяка друга локализация) техните тумори най-вероятно са съвсем различни.

Таргетната терапия е сложна и не винаги ефективна. Таргетното лечение е неефективно, ако няма специфичната мишена. Ако туморът съдържа специфичната система, това не означава, че той винаги ще отговори на лекарството. Така например едно лекарство може да има ефект в началото, но след това той да спре.

Този вид лечение също може да предизвика сериозни странични ефекти. Те се различават от тези на традиционната химиотерапия и често засягат кожата, косата, ноктите или очите.

Таргетното лечение е важна част от противотуморната терапия. Използването само и единствено на този вид лекарства може да излекува малко видове тумори. Повечето пациенти имат нужда още от хирургично лечение, химиотерапия, лъчелечение или хормонална терапия. Изследователите непрекъснато работят в посока развиване на нови таргетни молекули, като научават все повече за специфичните промени, които настъпват в раковите клетки.

Повече информация за таргетното лечение на различните видове рак можете да откриете в раздела Видове тумори.