В този раздел ще намерите информация за различните видове лечение, които са стандарт в лечението на Дребноклетъчния карцином на белия дроб. „Стандарт на лечение“ означава най-доброто познато в момента. В хода на лечението се взимат решения относно терапевтичната стратегия и участието в клинични проучвания се поощрява. Клиничните проучвания са научни изследвания за нови методи на лечение. Лекарите искат да разберат дали новото лчение е безопасно, ефективно и по-добро от вече познатото. Клиничните изпитвания може да тестват нови медикаменти, нови терапевтични схеми или дори нови дози на същите лекарства. Клиничните проучвания могат да се прилагат във всеки момент, независимо от стадия на заболяването, в зависимост от първоначално зададените параметри на изпитването.
В онкологичната практика работят заедно лекари от различни сфери, изграждащи мултидисциплинарен екип, който изгражда заедно индивидуален терапевтичен план на всеки пациент. В този екип са следните специалисти – медицински онколози, онкологични сестри, лъчетерапевти, фармацевти, психолози, социални работници, диетолози и други.
Лечението на ДКБД е най-често химиотерапевтично. Лечението включва също и лъчетерапия, а понякога и оперативна интервенция. По-надолу в текста ще намерите най-честите методи за лечение на ДКБД.
Възможностите и препоръки за лечение зависят от няколко фактора, като типа (хистология) на рака, стадий на заболяването, възможни странични ефекти, предпочитания на пациента, както и общото му състояние. Информирайте се за вашето състояние и обсъдете с лекаря си кой метод е най-подходящ за вас.
Системната терапия използва лекарства, които директно разрушават клетките. Този тип тирапия се прилага директно в кръвообращението като по този начин достига до раковите клетки ив тялото. Системната терапия се изписва от специалист – медицински онколог, който е специализиран в медикаментозното лечение на онкологични заболявания.
Най-честият метод за приложение на лекарствата е венозният път чрез предварително поставен венозен източник с помощта на абокат или port-a-cath.
Системната терапия включва приложение на
Пациентът може да получи един медикамент или комбинация от няколко при лечението на ДКБД. Системната терапия може и да се комбинира заедно с лъчелечение или оперативно такова.
Обсъдете с вашия лекар терапевтичната схема, която ви предстои, задайте предварително въпросите си, информирайте се за възможните нежелани реакции.
Химиотерапията е метод за разрушаване на раковите клетки по начин, по който се нарушава тяхната възможност да растат, да се делят и да произвеждат нови ракови клетки. Химиотерапевтичните режими са с определен график – състоят се от определлен брой курсове или цикли, които се провеждат през равен интервал от време. По време на тези курсове пацциентът може да приеме едно или повече от едно лекарство.
Химиотерапията е първият метод, който се използва за лечение на ДКБД, тъй като той се разпространява много бързо. Най-често използваните химиотерапевтици са Етопозид или Иринотекан, заедно с платинов препарат – Цисплатин или Карбоплатин.
При пациенти с ограничен стадий на ДКБД се прилага химиотерапия + лъчетерапия на гръдния кош ежедневно в рамките на няколко седммици. При пациенти с разпространен стадий получават първоначално съответното химиолечение, което трае 3-4 месеца (4 курса през 21-дневен интервал).
Страничните ефекти на химиотерапията зависят от индивидуалната доза на приложение. Най-честите са обща умора, гадене, повръщане, повишен риск от инфекции, безапетитие, диария и загуба на коса (алопеция).
В европейските, в това число и в българските стандарти за лечение на Дребноклетъчен карцином, имунотерапия не се прилага на този етап.
Радиотерапията представлява употреба на високо енергийни рентгенови или други лъчи, чрез които се разрушават раковите клетки. Специалист – лъчетерапевт е лекар, който е специализиран в приложението на лъчетерапия при лечение на злокачествени заболявания. Най-разпространената форма на приложение на лъчетерапия е т.нар перкутанна, при която радиацията се прилага извън тялото. Схемата на приложение на лъчетерапия обикновено е преложение на определен заряд (Грей) през определен период от време. Това може да варира от няколко дни до няколко седмици, в зависимост от целта на облъчването.
При пациенти в ограничен стадий на ДКБД , лъчетерапията се прилага директно на гръдния кош, в комбинация с химиотераппия. Най-добър ефект се получава, когато се прилага по време на първи или втори месец от лечението с ххимиотерапия.
При хора, при които туморът значително се е свил след химиотерапия, профилактичната лъчетерапия на главата понижава риска от разпространение на заболяването към мозъка. Процедурата се нарича профилактична краниална радиация (ПКР) и е установено, че удължава живота при някои пациенти.
При хора със заболяване в разпространен стадий, радиотерапията може да се използва за лечение на резидуални формации в грюдния кош, когато системната терапия е свила размера на основната формация.
Хора, преминали през лъчетерапия изпитват най-често обща умора, безапетитие. Ако се приложи облъчване в областта на врата и горната част на гръдния кош, е възможно да споделят за болки в гърлото и затруднено преглъщане. Възможни са и кожни реакции, подобни на слънчево изгаряне на мястото на приложение на лъчетерапията. С времето тези нежелани реакции отзвучават.
Ако лъчетерапията засегне белите дробове, е възможно пациентът да получи оплаквания от кашлица, температура, задух, понякога дори години след като лъчетерапията е приключила. Около 15% от пациентите развиват състояние, наречено радиационен пулмонит. Ако е в лека форма, не е необходимо да се провежда специфично лечение, тъй като отзвучава с времето. Ако е в по-тежка форма, то пациентът има нужда от специално лечение, включващо кортикостероиди и допълнително приложение на кислород. Понякога е възможно в здравата тъкан на белия дроб да се получи т.нар белязване на белия дроб,то се получава в близост до локацията на основния тумор. Повечето пъти не дава оплаквания и не се налага лечение. Възможно е обаче, и да причини симптоми като перманентна кашлица или задух.Поради тази причина е важно да се използват компютърно-томографски образи за прецизиране на дозата лъчетерапия, на която ще бъде подложена белодробната тъкан.
Хирургията представлява метод за радикално отстраняване на тумор и част от заобикалящата тъкан по време на операция. При белодробен карцином, тези операции се извършват от специалист по гръдна хирургия.
При ДКБД оперативното лечение не е често застъпено и се прилага единствино при пациенти, които са диагностицирани в много ранен стадий, т.е, когато е под формата на малко възелче. Преди операцията, поговорете с лекаря си. Попитайте за възможните нежелани реакции.
Ракът и неговото лечение причиняват редица симптоми и нежелани реакции, както в емоционален, така и в психосоциален и финансов аспект. Справянето с тези въпроси е цел на палиативните грижи.
Екипът от палиативни грижи се фокусира именно върху тези проблеми и се старае да работи върху подобряването на тези симптоми. Макар, че често пъти неглижиран, този аспект заема важно място по време на лечението. Палиативните грижи оказват подкрепа, както на пациента, така и на неговите близки. Всеки пацент, независимо от стадия или типа капцином има право да получи такива грижи.
При ограничен стадий една от най-добрите възможности за лечение е комбинация химио- с последваща лъчетерапия.
При разпространен стадий обаче, химиотерапията самостоятелно е по-добрият вариант.
Когато заболяването се е разпространило в други органи, се нарича метастатично. В тези ситуации пациентите се нуждаят от лечение възможно най-скоро.
Планът за вашето лечение може да включва операция, след това химиотерапия, лъчелечение. Обсъдете с вашия лекар за възможностите за лечение и преценете кой вариант е най-подходящ за вас.
Химиотерапията не е достатъчно силно лечеие за разлика от оперативното и лъчелечението, когато заболяването се е разпространило в мозъка. Поради тази причина, когато дребноклетъчният карцином е метастазирал в мозъка, се прилага предимно лъчелечение. Повечето хора с мозъчни метастази получават облъчване на целия мозък, което води най-често до умора, загуба на коса, зачервяване на скалпа.
Палиативното лечение е ключово за справяне със симптомите и подобряване на качеството на живот. Радиолечение или оперативно лечение могат да бъдат част от палиативната терапия в случаите, когато дадени метастази влошават качеството на живот. Костните метастази, които отслабват ключови части на скелета могат да бъдат третирани оперативно и подсилени с метални импланти.
За повечето пациенти справянето с диагнозата е истинско изпитание. Често пъти те не могат да я възприемат и да живеят с нея. Ако сте с такава диагноза, не се притеснявайте да потърсите психологическа помощ, говорете как се чувствате, споделяйте със семейството си, потърсете съвет от вашия лекар.
"Ремисия" се нарича, когато заболяването не може да бъде детектирано, нито пък са проявени симптоми.
Ремисията може да бъде временна или постоянна. Тази несигурност създава постоянна тревожност и безпокойство у пациентите, че заболяването ще се върне отново. Говорете с вашия лекар за риска от връщане на заболяването.
Ако заболяването се завърне отново, се нарича рецидив. Ако се прояви на същото място, се нарича "локален рецидив", ако е в близост до първоначалното място - "регионален рецидив", ако е на отдалечено място - далечен рецидив.
Лечението на рецидив не винаги е успешно. Ако усещате, че лечението ви не е ефективно, говорете с вашия лекар и обсъдете възможностите за последващо лечение.
Възстановяването след диагнозата рак на белия дроб не винаги е успешно и възможно. Когато заболяването не може да бъде контролирано се нарича "авансирало" или "терминално".
Диагнозата е тревожна и за много пациенти е трудно да бъде дискутирана. Въпреки това, е важно да имате отворен и откровен разговор с екипа от лекари, който се грижи за вас.
Хора с авнасирало заболяване, при които се очаква преживяемост в рамките на около 6 месеца, могат да предпочетат грижи в специализирани хосписи. Тези лечебни заведения са създадени, за да създадат най-добрите условия за поддържане на качеството на живот до края му. Изключително важно е да се осигури на пациента условия без болка и възможно най-комфортно психо-емоционално състояние. Обсъдете с вашия лекар възможностите за подкрепящите грижи - възможни са, както в хоспис, така и да се предоставят в домашни условия.
Справянето със загубата на близък човек изисква много емоционална сила. Важно е да получите подкрепа, когато ви е най-необходима. Не се притеснявайте във всеки един момент да се обърнете към психолог, който да ви помоне да се справите със загубата.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.