Обади се

Рак на бял дроб (Дребноклетъчен)

Поставяне на диагноза

Лекарите използват много и различни тестове, за да открият или диагностицират рака. Те правят изследвания и за да разберат дали заболяването не се е разпространило и на други места в тялото. Ако това се случи, тези разпространени формации се наричат метастази, а процесът на разпространение – метастазиране. Например, образните изследвания могат да дадат информация дали заболяването вече се е разпространило, но те не могат да бъдат използвани самостоятелно за диагностика на рака. Образните изследвания показват изображения от вътрешността на тялото. Лекарите могат да направят също така и тестове, чрез които да установят кое лечение е най-подходящо за това заболяване.

За повечето видове рак биопсията остава единственият сигурен и най-информативен метод, ако е установен тумор някъде в тялото. При биопсирането, лекарите взимат малка част от тъканта за лабораторни изследвания.  Ако процесът на взимане на биопсия не е възможен, лекарите могат да предложат други тестове, които да подпомогнат поставянето на диагноза.

Долупосочените фактори играят роля при определяне на най-подходящия метод за поставяне на диагнозата:

  • Размер, местоположение и суспектен вид рак
  • Вашите признаци и симптоми
  • Възраст и общото ви състояние
  • Резултатите от предходно извършени тестове

В допълнение с физикалния преглед, следните изследвания също влизат в употреба, за да може правилно да бъде стадиран ДКБД.

  • Биопсия – биопсията представлява отнемане на малко парче тъкан за изследване под микроскоп. След това патолог изследва пробите. Патологът е лекар, който е специализиран в интерпретиране на лабораторни тестове и преценка на клетки, тъкани и органи, за да може да постави диагнозата на заболяването. Ако са открити ракови клетки, патологът може да определи дали е дребноклетъчен (ДКБД) или недребноклетъчен (НДКБД), на базата на техния вид под микроскоп.

Други процедури, които се използват са поставяне на диагнозата са обяснени по-надолу: 

  • Цитология (клетъчен състав) на храчка – ако се предполага диагноза „рак на бял дроб“, пациентът може да бъде попитан да се изкашля, отделяйки секрет, който да бъде микроскопски анализиран; патологът може да установи ракови клетки, примесени в мукуса. Въпреки това, съставът на храчката по-често не е достатъчно информативен, за да постави диагнозата.
  • Бронхоскопия – при бронхоскопипята, лекарят поставя тънка, флексибилна тръбичка с източник на светлина в единия край, през устата или носа, надолу през главната въздухоносна тръба (трахеята), достигайки до далучните въздухоносни пътища на белия дроб. Хирург или пулмолог изпълняват тази процедура. Пулмологът е лекар-специалист в диагностиката и лечението на белодробните болести. Тръбичката, която лекарят поставя дава видимост на специалиста за ситуацията вътре в белите дробове. Малки инструменти вътре в самата тръбичка могат да се използват за взимане на парче тъкан или течност , които в последствие да бъдат анализирани от патолога; процедурата се извършва след като пациентите преди това са получили лека упойка по време изследването бронхоскопия. Анестезията е медикация, която блокира усещането за болка.
  • Тънкоиглена аспирационна/кор биопсия – след обезболяване на кожата, специален тип специалист образна диагностика, наречен интервенционален радиолог, премахва малка част от белодробния тумор, за да може да бъде изследвана. Тънкоиглена аспирация използва тънка игла, за да отнеме малка част от клетките от тумора. Кор биопсията се провежда с по-широка игла. Типът игла, която се използва се избира в зависимост от размера на пробата, която е необходима за изследване. Често пъти радиологът използва компютърен томограф на гръдния кош или специална рентгенова машина, наречена флуороскоп, която да насочва посоката на иглата. Или иначе казано, кор биопсията осигурява по-голямо количество тъкан, спрямо аспирационната биопсия. Лекарите са установили, че за правилната диагностика на ДКБД е необходимо да се изследва по-голямо количество тъкан.
  • Торакоцентеза – след обезболяване на кожата на гръдния кош се поставя игла през гръдната стена, в пространството между белия дроб и гръдната стена, където се събира анормалното количество течност. Тази течност се премхва от там и изследва за наличие на ракови клетки.
  • Торакоскопия - чрез малък срез на кожата на гръдната стена, хирург поставя специален инструмент и малка камера, която да подпомага изследването във вътрешността на торакса (гръдния кош). Пациентите имат нужда от обща анестезия за тази процедура, но времето за възстановяване може да бъде по-кратко, тъй като инцизиите (разрезите), които се правят са значително по-малки. Тази процедура може да се извърши и чрез видео-асистирана техникаи се нарича VATS – video-assisted thoracoscopic surgery.
  • Медиастиноскопия – при извършване на тази процедура хирург взима проба от лимфен възел от средната част, зад гръдната стена. Тази процедура се извършва под обща анестезия и в операционна зала.
  • Торакотомия – тази интервенция се извършва също в операционна зала и пациентът е под обща анестезия (упойка). В този случай хирургът прави разрез на гръдния кош и директно преглежда белия дроб, като взима и проби от тъканта за изследване. Торакотомията е процедура, която хирурзите извършват най-често за оперативно отстраняване на тумор.
  • Аспирация и биопсия на костен мозък – това е тест, който се използва при ДКБД. Тези две процедури са сходни и често пъти се извършват по едно и също време, за да се изследва костния мозък. Костният мозък има две съставни компоненти – твърда и течна. Аспирацията на костен мозък е отнемане на малка част от течната компонента с помощта на игла. Биопсията на костен мозък е взимане на проба от солидната (твърдата) компонента, след което пробите се изследват от патолог. Често пъти за провеждане на тези изследвания се избира пелвичната кост (част от таза). Лекарите повечето пъти прилагат преди това медикация, наречена анестезия, която блокира усещането за болка.
  • Кръвни тестове – обикновено не се прилагат кръвни тестове за диагностика на ДКБД. Въпреки това, учените изследват „свободно-плаващи“ ДНК на ракови клетки, които циркулират в кръвта и могат да бъдат установени чрез кръвен тест. Тестовете могат да допринесат и в изграждането на правилната терапевтична стратегия или с откриване на нови методи за лечение. Кръвните тестове спадат към групата на „течните биопсии“ и често пъти се наричат „циркулиращи туморни ДНК“ .

 

ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В допълнение към биопсиите и хирургическите процедури, образните изследвания играят ключова роля в грижата за пациенти с ДКБД. Въпреки това, не съществува идеален тест и перфектен скенер, който на да постави напълно сигрна диагноза. Само биопсията може да го направи. Рентгеновата снимка на гръдния кош и резултатите от скенера трябва да се синхронизират с анамнезата на пациента, физикалния преглед, кръвните резултати и информацията от биопсията да оформи цялостната картина откъде ракът е дал началото си и откъде се е разпространил.

 

  • Компютърна томография (КАТ скан, CT scan) – КТ създава изображения, които позволяват на лекарите да наблюдават размера и точното местоположение на белодробен тумор и околни метастази. Чрез това изследване се заснемат изображения от вътрешната страна в тялото, използвайки рентгенови лъчи под различни ъгли. Компютър комбиниравсички тези изображения, за да създаде ясно триизмерна картина, изобразяваща анормални вариации или тумори. Скенерът може да се използва и за да се извърши измерване на туморната формация. Понякога, специално багрило, наречено контрастна среда се дава на пациента преди извършване на изследването, за да предостави по-детайлен образ. Това багрило може да бъде инжектирано чрез венозен път или да се даде под формата на хапче през устата и да се преглътне.
  • Позитрон-емисионна томография (ПЕТ скенер, PET scan) – ПЕТ скенерът обичайно се комбинира с КТ (виж по-нагоре в текста), наречено ПЕТ-КТ скенер. Въпреки това, най-вероятно вашият лекар ще ви насочи към изследване, което просто нарича „ПЕТ скенер“. ПЕТ скенерът е метод за създаване на изображения на органи и тъкани вътре в тялото. Малко количество радиоактивна захарна субстанция се инжектира в тялото преди това. Тази захарна компонента се улавя от клетките, тъй като улавяйки я, те печелят енергия. Тъй като раковите клетки използват голямо количество клетъчна енергия, те абсорбират тази захар по-активно от нормалните тъкани. След това скенерът създава изображения на тялото във вътрешността.
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – чрез магнитния резонанс също се създават изображения, които позволяват на лекарите да се ориентират за размера и мястото на тумора, както и дали има далечни метастази. ЯМР използва магнитно поле, а не рентгенови лъчи, за да създава тези изображения. Понякога, специално багрило, наречено контрастна среда се дава на пациента преди извършване на изследването, за да предостави по-детайлен образ. Това багрило може да бъде инжектирано чрез венозен път или да се даде под формата на хапче през устата и да се преглътне. ЯМР не дава подходяща информация при органи, които извършват движения, каквито са белите дробове при всяко вдишване и издишване, поради тази причина ЯМР на бели дробове се използва изключително рядко. Но ЯМР може да се използва в случаите, когато белодробният рак се е разпространил до мозъка.
  • Костна сцинтиграфия – костната сцинтиграфия използва радионуклеид, който достига до вътрешността на костите. Инжектира се венозно. Натрупва се в костите и се създава изображение чрез специална камера. Здравите кости изглеждат по-светли на камерата, докато места с фрактури, включително причинени от рак, се отличават на изображениета. ПЕТ скенерите понякога заменят костната сцинтиграфия при диагностика на белодробен карцином, който се е разпространил и в костите.

След като диагностичните тестове са извършени, вашият лекар ще прегледа всички резултати и ще ги обсъди с вас. Ако все пак резултатите говорят за раково образование, то всички тези тестове помагат за описанието му или т.нар. стадиране.

Установяване откъде ракът е дал началото си.

Белодробният рак започва от белите дробове. Много други видове рак дават началото си от други места в тялото и стигат до белите дробове, когато метастазират. Например, ракът на гърдата, когато метастазира в белите дробове все още се нарича рак на гърдата. Поради тази причина е важно да се установи, когато има раково образование някъде, то откъде е започнало.

За да установи това, лекарят ще вземе предвид цялата налична информация – симптоми и медицинска история (анамнеза), физикален преглед, как туморът изглежда на образни изследвания – рентген и скенер, както и рисковите фактори, на които сте подложени. Патологът провежда съответните изследвания върху биопсичните материали, за да даде насока откъде е произходът на рака. Ако въпреки тези изследвания лекарят все още не може да дефинира произхода на рака, то тогава се приема диагноза „рак с неясно първично огнище“. Повечето терапевтични схеми за лечение на метасаттичен карцином с неясно първично огнище и първоначално са установени в гръдния кош, подлежеат на същото лечение, което се прилага и при ДКБД.

Справяне с диагнозата:

За повечето пациенти тази диагноза действа изключително стресиращо. Много от тях развиват тревожно разстройство, а понякога и депресия. Вие и вашето семейство не трябва да се притеснявате да изразите чувствата и болката си пред лекари, сестри, психолози, социални работници. Вашият екип е там, за да ви помага; те са специално обучени за справяне с такива ситуации.

В допълнение към психоемоционалната подкрепа и информация, вашият лекар може да ви предпише лекарства против тревожност или при нужда да приемате янтидепресант. Той еле тя може и да ви насочи към психолог, социален работник, психиатър.

Някои пациенти се чувстват комфортно да говорят за заболяването си и преживяванията, които са имали по време на лечението, с техните лекари, сестри, приятели и семейство, докато други пациенти предпочитат да го правят пред групи за взаимопомощ. Тези пациенти могат да се присъединят към специални групи за подкрепа, които срещат съмишленици и подкрепят други пациенти, борещи се с това заболяване.

Диагнозата Дребноклетъчен карцином на белия дроб е сериозна. Въпреки това, пациентите трябва да вярват, че техните лекари ще се погрижат за тях по възможно най-добрия начин и да им предоставят възможно най-доброто лечение.

 

Отказване от цигарите

Ако пушите, отказването им ще бъде от полза, въпреки вече поставената диагноза; хората, отказали тютюнопушенето преминават по-лесно през процеса на лечение, чувстват се по-добре и имат по-добра продължителност на живота. Отказването о тютюнопушенето никога не е лесно, то става много  по-трудно, когато болестта вече е налице. Хората, които пушат трбява да потърсят помощ у техните семейства, приятели или от програмите, организирани за отказване от тютюнопушенето.

 

 

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.