Обади се

Рак на яйчниците

Рискови фактори и превенция

Рисков фактор е всяко нещо, което увеличава шанса човек да развие рак. Въпреки, че рисковите фактори често влияят на развитието на рака, повечето не водят до възникване на рак. Някои хора с рискови фактори никога не развиват рак, докато други без известни рискови фактори развиват.

Следните фактори може да увеличат шанса една жена да развие рак на яйчника или маточните тръби:

  • Фамилна история – силна фамилна история на тумор на гърдата/яйчника/маточната тръба поставя жената в по – висок риск. Лекарите вярват, че това е в следствие на генетични мутации, предаващи се от поколение на поколение. Ако имате притеснение, че този вид рак се предава във вашето семейство, е важно да получите точна фамилна история, включително и за рак на гърдата. По този начин Вие и Вашият лекар можете да обсъдите начини за понижаване на риска.
  • Генетика – около 10% - 15% от този вид тумори се случват в резултат на генетична мутация или промяна, предавана в поколението. Този наследствен риск се нарича наследствена мутация. Американското дружиство по медицинска онкология препоръчва всички жени, диагностицирани с епителиален карцином да се подложат на генетичен тест по време на диагнозата за няколко рискови гена, включително BRCA1 и Тестването трябва да се осъществи независимо дали има фамилна история за този вид тумори. Хора, които нямат наследствена мутация, трябва да се тестват за мутации в туморните клетки. Това изследване се нарича соматично тестване.

Мутация в BRCA1 и BRCA2 гена е свързана с увеличен риск за развитието на рак на яйчника или маточните тръби. Жена със среден риск има само 1% или 2% риск да развие тумор. Жена с BRCA1 мутация има около 40% риск, а жена с BRCA2 около 10% - 20%. Дори да са по – рядко срещани, туморите свързани с BRCA-гените могат да възникнат при жени без фамилна история. Около 40% от жените с рак на яйчника или маточните тръби нямат фамилна история. Затова роднините трябва да се подложат на генетичен тест, ако болната има BRCA – мутация. Резултатът от това изследване може да помогне при определяне на лечението.

  • Генетични условия – има и други генетични фактори като например:

 - (Lynch) Линч синдром – известен е още като наследствен неполипозен колоректален карцином. Увеличава риска за рак на матката /яйчниците/ маточните тръби. Синдромът се причинава от мутации в няколко различни гена. Увеличава риска от колоректален карцином и някои други видове тумори.

 - Синдром на Peutz – Jeghers (PJS) – причинява се от специфична мутация. Синдромът се характеризира с множество полипи по храносмилателния тракт, които се превръщат в доброкачествени тумори с повишена пигментация по ръцете и лицето. Това заболяване повишава риска от тумор на яйчника, маточните тръби, гърдата, колоректален тумор, рак на шийката на матката и някои други типове.

  - Невоиден базално-клетъчен синдром (NBCCS) – жени с този синдром, наречен още Горлин синдром, са с повишен риск от развитието на фибром. Това са доброкачествени образувания на яйчниците. Има малък риск те да се превърнат в тумор на яйчника, наречен фибросарком. Хората с това заболяване често имат множество базалноклетъчни тумори, както и кисти на челюстта. Може да развият медулобластома, който представлява вид мозъчен тумор, в детска възраст.

  - Синдром на Li – Fraumeni и атаксия-телеангиектазия – жени с тези заболявания имат малко по – голям риск за развитието на тумор на яйчника или тръбата .

Може да има други наследствени синдроми, свързани с този вид тумори. Изследванията в тази сфера продължават. Само генетичните тестове могат да определят дали човек има генетична мутация.

  • Възраст – рискът за развитието на тумор расте с възрастта. Има риск за жени от всяка възраст, но при жените над 50 години той е по – голям. Около половината от жените с тази диагноза са над 63 години.
  • Тегло – проучвания показват, че при жените, които са затлъстели в детството си може да има по – висок риск. Жени с наднормено тегло е по – вероятно да починат от всяко състояние, включително и тумор на яйчника и маточните тръби.
  • Ендометриоза – когато вътрешния слой на матката нарасне извън матката, засягайки съседни органи, се нарича ендометриоза. Това състояние може да доведе до някои проблеми, но има достъпно лечение. Изследователите продължават да изследват дали това е рисков фактор. Може да увеличи шансът за рак на яйчника.
  • Етнос – при жените от Северна Aмерика или Северна Европа има по висок риск от рак на яйчника. При този етнос има по – голям риск от BRCA мутация.
  • Репродуктивна история – жени, чиято менструация е започнала по – рано, не са раждали, имат неизяснен стерилитет, не са употребявали противозачатъчни или са влезли в менопауза по – късно може да имат по – висок риск за развитието на рак.
  • Хормонозаместителна терапия – жени, използвали хормонозаместителна терапия само с естроген след менопауза, имат по – висок риск от развитието на рак на яйчника или маточните тръби. Рискът се увеличава, с продължителната употреба на хормоналната терапия. Намалява с времето, след като терапията приключи.

Преди се е смятало, че лекарствата за фертилитет увеличават риска, но е доказано, че това не е така.

 

Превенция

Различни фактори причиняват различни видове рак. Изследователите продължават да изучават кои фактори причиняват тези типове рак и начините за превенция. Въпреки че няма доказан начин да се предпазим от тези болести изцяло, рискът може да бъде драстично намален.

Проучвания показват, че някои фактори могат да редуцират риска от развитие на рак на яйчника и маточната тръба:

  • Противозачатъчни – жени, които приемат орална контрацепция за три или повече години имат от 30% до 50% по – малък шанс да развият рак. Намаленият риск може да продължи до 30 години след като жената спре да приема лекарствата.
  • Кърмене – колкото повече жената кърми, толкова по – нисък е рискът за развитие на рак.
  • Бременност – колкото повече бременности жената е имала, толкова е по – нисък рискът за развитие на рак.
  • Хирургични процедури – жени, които са претърпели хистеректомия или лигиране на тръбите имат по – малък риск от развитие на рак. Хистеректомията представлява премахване на матката и понякога шийката. Лигирането на тръбата представлява ,,зашиване” или затваряне на тръбата хирургично, за да се избегне бременност. Докторите препоръчват двустранна салпингоофоректомия. Това представлява премахване на 2та яйчника и 2те тръби за жени с голям риск от развитието на тумор. След като една жена е родила, тя може да избере да премахне маточните си тръби по време на абдоминална операция или по време на цезарово сечение.

За жени с високо рискови генетични мутации BRCA1, BRCA2 и гените свързани с Линч синдром, премахването на яйчници и тръби, след като жената роди, се препоръчва, за да се предотврати тумор на яйчниците и тръбите, също така е възможно да се намали риска за развитието на рак на гърдата. Рискът за развитието на рак на яйчниците може да се намали до 96%. Ако се направи преди менопаузата, може да има между 40% и 70% намаляване на риска за развитието на рак на гърдата, специално за жени с BRCA2 мутация.

Много е важно жените, които обмислят превентивна операция да говорят с техните доктори и генетични консултанти, за да могат да разберат риска и страничните ефекти от операцията, сравнен с личния риск от рак.

 

 

Адаптирано и преведено от Ралица Хаджиева, Едиторски екип на CancerCare.bg

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.