Обади се

Рак на яйчниците

Какви са вариантите за лечение?

В този раздел ще намерите информация относно видовете методи за лечение, които лекарите използват. Използвайте менюто в уеб сайта, за да получите информация по другите теми.

Тази секция обяснява установения стандарт в терапията на рака на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеума. „Стандарт на грижа“ означава най-доброто установено лечение до момента. Лечението при рак на яйчници, фалопиеви тръби или перитонеум е идентично.

При изграждането на терапевтична стратегия, се взимат под внимание и възможностите за участие в клинично проучване. Клиничните проучвания представляват тестове на нови методи за лечение. Лекарите получават информация чрез тях дали даден тип терапия е безопасен, ефективен и дали е по-добър от установения стандарт на грижа. Клиничните проучвания могат да тестват нови лекарства, нови дози на стандартните лекарства или други видове терапия. Вашият лекар ще ви посъветва кой режим е най-подходящ за вас.

 

Лечение

При терапията на злокачествените заболявания различните специалисти се колаборират, изграждайки стратегия за лечение. Това се нарича мултидисциплинарен екип. Екипите, занимаващи се с лечението на онкоболни включват вариетет от здравни специалисти – лекари, онкологични сестри, социални работници, фармацевти, консултанти, диетолози и други.

Описание на често използваните методи за лечение ще намерите по-надолу в текста. В лечебния ви план ще фигурират и препоръки за справяне със симптомите и проявените нежелани реакции в хода на терапията.

Възможностите и препоръките за лечение зависят от различни фактори, включително типа и стадия на рака, възможните странични реакции, както предпочитанията на пациентката, общото й състояние, възрастта й и плановете й за деца на последващ етап.

Отделете си време да научите повече за възможните лечебни планове и задайте вашия лекар всички въпроси, които ви касаят. Обсъждайте с лекаря си промените, които се случват в лечението ви, бъдете наясно каква е целта на терапията. Този вид разговори се наричат „споделено взимане на решения“ – това се случва, когато вие участвате с вашия лекар за изготвянето на плана за терапия, който е най-подходящ във вашия случай.

 

Въпроси, свързани със сексуалното здраве и репродуктивните способности

 

Жени с рак на яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума трябва да се информират относно влиянието на лечението върху репродуктивните възможности и фертилитета. Тези теми трябва да бъдат дискутирани с екипа, който определя лечението преди то да започне. Пременопаузалните жени, които все още имат потенциала да имат деца и имат желание да забременеят на по-късен етап, е редно да обсъдят тези възможности с репродуктивен ендокринолог преди началото на комплексното лечение. Полезно е да се обсъдят опциите за запазване на фертилитета и дали се покриват от здравните осигуровки.

 

Оперативно лечение

Хирургическото лечение е важен елемент в лечението на този вид рак. Онкогинекологът е лекар, който е специалист в лечението на гинекологичните злокачествени заболявания.

Както вече беше споменато, оперативното лечение е важен етап в диагностицирането на заболяването. Целта е да се предостави правилен стадий – това е важно, тъй като образните изследвания не винаги предоставят необходимата изчерпателна информация.

За да се установи дали заболяването се е разпространило, хирургът ще отстрани няколко лимфни възела, ще вземе проби от течността и от тъканта за допълнително тестване. Ако по време на операцията се окаже очевидно, че ракът се е разпространил, хирургът ще отстрани оперативно възможно най-много от злокачествената тъкан. Тази техника, комибинирана с химиотерапия се оказва най-добрата алтернатива в лечението.

Съществуват няколко основни оперативни възможности за лечение на рак на яйчниците или фалопиевите тръби. Стадият на заболяването определя размера на оперативната интервенция. Понякога лекарите извършват две или повече хирургични процедури по време на една операция.

  • Салпинго-оофоректомия. Тази операция представлява премахване на яйчниците и фалопиевите тръби. В случай, че и двата яйчника и двете тръби се отстранят, процедурата се нарича двустранна салпинго-оофоректомия. Ако жената желае да има дете след време и страда от рак в ранен стадий, може да се извърши едностранна интервенция с премахване само на единия яйчник и едната тръба, ако заболяването е локализирано само в единия яйчник. Операцията се нарича – унилатерална салпинго-оофоректомия. При жените с герминативно-клетъчен рак, често пъти е достатъчно да се отстрани само единият яйчник, където е разположен туморът, което осигурява запазване на репродуктивните възможности.

  • Хистеректомия. Тази интервенция се фокусира върху премахването на матката и ако е необходимо – на околната тъкан. Тотална хистеректомия е интревенция, при която освен матката, се отстранява и маточната шийка.

  • Лимфаденектомия / дисекция на лимфните възли. По време на тази процедура, хирургът отстранява лимфни възли, намиращи се в пелвиса или в областта на аортата.

  • Оментектомия. При тази интервенция се отстранява тънка тъкан, покриваща стомаха и червата.

  • Циторедуктивна (дебълкинг) операция. Тази операция се използва за лечение при жени с метастазирало заболяване с голям обем. Целта на циторедуктивната операция е безопасното отстраняване на възможно най-голяма част от туморната маса. Това може да включва премахване на тъкан от околните органи като черен дроб, слезка, част от тънките или дебели черва. С тази оперативна интервенция могат да се облекчат симптомите на пациентките. Същевременно, може да се увеличи и ефекта от другите видове лечение – като химиотерапевтичното за контрол на заболяването. Ако заболяването се е разпространило и в други органи, освен яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума, лекарите могат да използват химиотерапия, за да намалят размера на тумора преди циторедуктивната операция. Това се нарича неоадювантна химиотерапия.
    Циторедуктивната операция трябва да се извърши прецизно от онкогинеколог. Говорете с вашия лекар относно рисковете на тази процедура. Попитайте вашия лекар за неговия опит с оперативното дебълкинг лечение.

 

Странични ефекти от оперативното лечение

Операциите причиняват краткосрочна болка, неразположение и напрежение. Ако имате болка, вашият лекар ще ви изпише необходимите медикаменти. Непосредствено в дните след операцията, може да усещате затруднения при уриниране или да усещате чревен дискомфорт.

Ако хирургът премахне и двата яйчника, пациентката няма повече възможност да забременее по естествен път. Загубата на двата яйчника елиминира източника на полови хормони, което води до ранна менопауза. Скоро след операцията, жената започва да получава симптоми, подобни на менопаузата, включващи топли вълни и сухота на влагалището.

Преди оперативното лечение, обсъдете с лекуващия ви екип относно възможните нежелани реакции от съответната хирургическа интервенция, която ви предстои.

 

Медикаментозно лечение

Системното лечение представлява разрушаване на туморните клетки чрез медикаменти.  Този тип терапия се прилага чрез кръвния ток, за да се достигнат раковите клетки в тялото. Системната терапия се изписва от онкогинеколог или медицински онколог.  Медицинският онколог е специалист, който се занимава с медикаментозното лечение на онкологичните заболявания.

Най-честите начини за прилагане на лечението включват интравенозен път (i.v.) – чрез тръбичка, която се поставя във вената с помощта на игла; или чрез хапчета или капсули, които се гълтат (орален път – р.о.) .

Видовете системно лечение, които се използват за лечение на рак на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеален  рак, са:

  • Химиотерапия
  • Таргетна терапия
  • Хормонална терапия

Всеки от тези видове терапия е обяснено детайлно надолу в текста. Пациентките могат да получават един тип системна терапия по едно и също време или комбинация от медикаменти по време на курса терапия. Може да се приложи системно лечение като част от общата терапия, която включва операция и/или радиационна терапия.

Лекарствата, които се дават, биват оценявани постоянно. Най-добрият начин да се запознаете със спецификите на вашето лечение е да го обсъдите с вашия лекуващ лекар. От изключително значение е да го/я уведомите за други медикаменти, които са ви предписани, или лекарствени добавки, които приемате.  Билки и хранителни добавки, които приемате могат да взаимодействат с медикаментите, които приемате за лечение на онкологичното ви заболяване.

Химиотерапия

Химиотерапия се наричат лекарствата, които се използват за разрушаване на туморните клетки като принципът е да не позволява на клетките да растат, да се делят и заболяването да се разпространява.

Химиотерапевтичната схема или режим обикновено се състои от определен брой цикли, които се провеждат през определен интервал от време.  По време на лечебния курс може да се приложи едно лекарство или комбинация между няколко. За да се определи каква да бъде схемата, влияние оказват различни фактори.

Ако се установи, че системната терапия спира или забавя развитието на рака, тогава пациентката може да бъде оставена на поддържащо лечение с таргетен агент. Ще намерите  информация относно таргетната терапия по-надолу в текста.

Неоадювантна химиотерапия

Неоадювантна химиотерапия е медицински термин, описващ химиотерапията, която се прилага преди провеждането на оперативно лечение. Целта е намаляване размера на тумора преди извършването на операцията. Прилага се след извършването на биопсия, за да се определи откъде дава началото си злокачественото заболяване. Обикновено неоадювантно лечение се прави за 3-4 курса преди операцията. Принципно, лечението включва карбоплатин, прилаган интравенозно и в същата схема – паклитаксел (Таксол) или доцетаксел (Таксотер). Тази схема обикновено се прилага в три-седмичен интервал. Обсъдете с лекаря си детайлите относно вашата схема на лечение и интервалът на приложение.

Адювантна химиотерапия

Адювантна химиотерапия е медицински термин, описващ химиотерапията, която се прилага след провеждането на оперативно лечение с цел да разруши останалите туморни клетки в тялото. За тези видове тумори, лекарствата, които се прилагат са карбоплатин с паклитаксел или доцетаксел, прилагани венозно. Схемата се провежда през три седмици.

Друг метод е т.нар. плътно-дозова химиотерапия. При този метод паклитакселът се прилага в седмичен режим вместо в триседмичен. Проучванията показват противоречиви резултати относно ефективността на този метод. Някои имат данни за по-добра ефетивност при тази схема на лечение, а други – показват същия ефект.

Адювантна химиотерапия може да се прилага и директно в коремната кухина.  Това се нарича интраперитонеална химиотерапия. Този вид може да се прилага при пациентки в трети стадий след оперативното лечение, когато туморната формация е оперативно отстранена. Съществуват обаче противоречиви мнения относно ефективността на интраперитонеалната химиотерапия. Докато някои проучвания показват, че интраперитонеалната химиотерапия може има по-добър ефект спрямо интравенозната при някои болни, по-скорошни изследвания сочат, че няма разлика между интравенозна и интраперитонеална химиотерапия , особено когато се добави бевацизумаб към терапевтичната схема.

Американската агенция за храните и лекарствата позволява приложението на бевацизумаб към адювантната схема на лечение с паклитаксел и карбоплатин. Бевацизумаб е таргетен препарат, който спира образуването на нови кръвоносни съдове. Одобрено е за употреба в трети и четвърти стадий на овариален рак/перитонеален/ рак на фалопиевите тръби.

Обсъдете с вашия лекар коя схема на лечение е най-подходяща за вас.

 

Странични ефекти от химиотерапията

Нежеланите реакции, които се проявяват по време на лечението при овариален/перитонеалне рак са индивидуални и зависещи от дозата на приложените медикаменти. Най-често проявените странични ефекти са обща умора, гадене и повръщане, загуба на косата, липса на апетит, чревно разстройство. Обикновено тези реакция преминават след приключване на лечението.

Други възможни нежелани реакции са трудности в концентрацията и проблеми с паметта.  Някои пациенти могат да развият трудности в опазване на вниманието и паметта, т.нар. chemobrain или мозъчни функции, повлияни от химиотерапията.  Сред страничните нежелани ефекти са и невъзможността за забременяване или загуба на фертилитет и ранна менопауза. Редки са случаите, когато химиотерапията причинява също увреждания на слуха и бъбречни увреждания. При някои схеми на лечение може да се прилагат допълнителни инфузии венозно, за да се предпазят бъбреците. Преди лечението е важно да се обсъди с екипа, който провежда лечението възможните краткотрайни и дълготрайни нежелани реакции, които химиотерапията може да причини.

Научете повече за химиотерапията.

 

Таргетна терапия

Таргетната (прицелната) терапия е лечение, което се прицелва в определени гени, протеини или тъкани, които подпомагат растежа и развитието на туморните клетки. Този вид терапия блокира растежа и разпространението на туморните клетки, ограничавайки уврежданията върху здравите клеттки.

Не всички тумори имат еднакви мишени. За да бъдат избрани най-ефективните лечебни схеми, вашият лекар вероятно ще инициира провеждането на допълнителни тестове за идентифициране на определени гени, протеини или други фактори, определящи природата на вашето заболяване. Това помага за изграждането на терапевтична схема, която е най-подходяща за вас. В допълнение, учените не спират да откриват нови гени и методики за приложение на нови лекарствени средства, които да са с по-висока ефективност при лечението на злокачествените заболявания.
Можете да научите повече за таргетната терапия.

За овариален / перитонеален рак някои медикаменти са насочени към конкретни гени, при които са установени анормални промени. Стандартната химиотерапия показва ефективност при определени видове рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Обикновено, около 20% от ниско диференцираните (високо инвазивни) тумори имат мутация в BRCA гените. По-често те биват диагностицирани в напреднал стадий. Други мутации не са толкова често срещани.

BRCA – мутациите дори и установени само в тумора, а не в кръвта, могат да бъдат чувствителни към определени лекарства като АДФ-рибоза полимеразни (PARP) инхибитори.

Други видове по-рядко срещани тумори включват ниско инвазивните серозни, ендометроиден, светлоклетъчен и муцинозен. Те имат вариация от мутации като BRAF, PI3KCA и PTEN и могат да бъдат мишени за лекарства, които да се прицелят в тях.

  • PARP – инхибитори . PARP – инхибиторите блокират ензим, който се занимава с поправянето на грешките в ДНК. Чрез блокиране на ензимите, ДНК в туморните клетки по-трудно ще се възстанови, което ще доведе до клетъчна смърт и съответно до забавяне или спиране растежа на тумора. BRCA гените (BRCA 1 и BRCA2) обичайно са включени в процесите на поправяне на увредената ДНК и мутациите при тях.
      
  • Анти-ангиогенезни инхибитори (VGFR). Лекарствата, наречени анти-ангиогенезни инхибитори блокират действието на протеина, наречен васкуларе ендотелиален растежен фактор (VEGF). Тези медикаменти са с доказан отговор при противотуморното лечение и забавят процеса на повторно образуване и разпространение на рака. Този растежен фактор подкрепя процеса на образуване на кръвоносни съдове в тумора. Това е необходимо, за да може формацията да получава хранителни вещества с кръвния ток, за да може да се развива и разраства. Чрез тези лекарства се потиска образуването на изхранващи кръвоносни съдове, т.е. туморът „гладува“.
    Бевацизумаб, моноклонално антитяло, което свързва споменатите протеини и превентира активирането му, е доказал положителния си ефект при лечението на рак на яйчниците / фалопиевите тръби. Комбинира се с химиотерапия по време на лечение на това заболяване в III-ти и IV-ти клиничен стадий.

 

Поддържащо лечение с таргетна терапия

Поддържащото лечение е медицински термин, описващ лечението, което се провежда, за да не се допуска повторното връщане на рака (рецидив) или да отложи времето до поява на рецидив. Тези лекарства се използват, за да се „поддържа“ състоянието на клинична ремисия, което означава период от време, през който няма данни за наличието на заболяване след провеждането на химиотерапия.

Таргетната терапия се използва за поддържане на ремисията при жени, чийто овариален/перитонеален или рак на фалопиевите тръби е отговорил напълно на инициалната химиотерапия, след което заболяването е стационирано, т.е. постигната е клинична ремисия.

Нирапариб, Олапариб и Рукапариб са PARP-инхибитори, одобрени от американската агенция по храните и лекарствата за поддържащо лечение при рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Те са ефективни при жени – носителки на BRCA – мутация, но са доказали положителния си ефект и при пациентки, които нямат такава мутация. Тези PARP-инхибитори могат да бъдат приемани ежедневно през устата. Чести установени странични нежелани реакции са гадене и повръщане.

Бевацизумаб, е антиангиогенезен  инхибитор, който се прилага интравенозно, също е одобрен за поддържащо лечение при овариален рак.

 

Хормонално лечение

Хормоналното лечение се използва при карциноми, които са с по-нисък малигнен потенциал – стромални тумори или гланулозно-клетъчни. Медикаментите, които се използват са Тамоксифен, както и ароматазните инхибитори – Летрозол, Анастрозол и Екземестан.

Лъчелечение

Лъчетерапията не се използва за първоначално лечение при рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Може да се приложи при някои пациентки със светлоклетъчен карцином след химиотерапия. Индикация за приложение би могла да бъде появата на малък по размер рецидив в областта на малкия таз.

Лъчетерапията представлява високо енергийни рентгенови или друг вид лъчи, чрез които се унищожават туморните клетки. Лекарят, който е специалист в провеждането на лъчелечение, се нарича лъчетерапевт. Най-разпространеният метод е провеждането на „външна“ или извън тялото лъчетерапия. В случаите, когато се използват импланти, чрез които се провеждат лъчите, се нарича брахитерапия.
Можете да научите повече за лъчетерапията в нашия сайт.

 

Физически, емоционални и социални ефекти от рака

Ракът и неговото лечение причинява физически симптоми и странични реакции, както и емоционални, социални и финансови ефекти. Справянето с всички тези промени с е нарича палиативни грижи. Те са важна част от лечението и е необходимо да се прилагат едновременно с основното медикаментозно лечение.

Палиативните грижи се фокусират върху подобряване на общото състояние и повлияване на симптомите, както и подкрепа на пациентите и техните близки. Всеки човек, независимо от възраст, вид тумор, стадий има правото да получава подобни грижи. Ефектът е най-голям, когато палиативните грижи започват паралелно с медикаментозното лечение.

Палиативното лечение варира, като включва медикаменти, промени в храненето, техники за релаксация, емоционална и духовна подкрепа, както към пациента, така и към техните близки.  Палиативното лечение може да включва и химиотерапия, операция или лъчетерапия, които да повлияят благоприятно настъпилите симптоми.

Преди началото на лечението обсъдете с лекуващия ви екип целите на терапията; информирайте се за възможните нежелани реакции, които могат да настъпят в хода на лечението.

 

Как се лекува епителен рак на яйчниците или фалопиевите тръби?  

Както вече беше споменато, повечето случаи на овариален рак са от епителен тип. Един голям процент от тях са ниско диференциран (с висок малигнен потенциал) серозен рак (high grade serous cancer, HGSC). Лечението в ранен стадий обикновено включва операция и адювантна химиотерапия. Лечението в напреднал стадий е оперативно с адювантна химио-и/или таргетна терапия, както и неоадювантна химиотерапия с последваща операция.

Как се лекува герминативноклетъчен рак?

Първоначалното лечение за герминативноклетъчен рак обикновено е оперативното. В някои случаи лекарите успяват да извършат операция, която да запази репродуктивните възможности.  В някои случаи се препоръчва и адювантна химиотерапия след проведената операция, това зависи от стадия на заболяването. Химиотерапията включва венозни инфузии на блеомицин, цисплатина и етопозид. Подходът за лечение е подобен, както при лечение на мъжките герминативноклетъчни тумори, какъвто е например тестикуларният рак.

Как се лекуват стромалните тумори?

Стромалните тумори са рядка форма овариален рак. Те са установени в съединителната тъкан, която придържа яйчниците заедно в малкия таз. В първи стадий на стромален овариален рак се прилага единствено хирургическо лечение. При високо рисков, макар и в ранен стадий или в напреднал стадий – III – ти и IV – ти стадий, лекарите подкрепят комбинираното лечение – оперативно с последваща химиотерапия. Обсъдете възможностите с вашия лекуващ екип.

Химиотерапията за стромални тумори включва комбинация от блеомицин, цисплатина и етопозид. Химиотерапия се прилага, както след оперативно лечение, така и при поява на рецидив. Друга алтернативна схема е лечение с паклитаксел и карбоплатина. При рецидивиращо заболяване, лекарите могат да предложат и хормонално лечение. Провеждат се редица проучвания, за да се намерят подходящи мишени, които да бъдат атакувани за провеждането на ефективно лечение.

Как се лекува метастатичен рак?

Ако ракът се разпространи до друга част на тялото, лекарите го наричат метастазирало заболяване. Редно е, ако това се случи, да се консултирате със специалисти, които имат опит в лечението му. Участието в клинични проучвания също е възможност. Лекарите могат да имат различни мнения относно подходящото лечение. Възможност за вас е да потърсите второ мнение, защото е изключително важно да се чувствате сигурни преди провеждането на лечението.

Нови терапевтични режими могат да включват експериментални комбинации от химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия (биологична). Тези комбинации са направени с цел да се стимулира имунната система сама да се пребори със заболяването. Тъй като ползите от тези медикаменти все още се проучват, редно е да се преценят рисковете спрямо ползите. Палиативните грижи също са сериозен аспект в лечението, важно е да се облекчат оплакванията и страничните реакции.

За повечето хора диагнозата метастатичен рак е много стресираща и често пъти трудна за понасяне. Вие и семейството ви трябва да проведете с лекуащия ви екип как се чувствате и да потърсите психологическа подкрепа в моментите, когато имате затруднения.

 

Ремисия и риск от повторна поява

Ремисия настъпва, когато в тялото на пациента не се откриват данни за наличието на онкологично заболяване, както и той / тя няма симптоми; нарича се още „без данни за болест“.

Ремисията може да бъде временна или постоянна. Тази несигурност обаче, води до тревога при много пациенти, че ракът може да се върне отново. Важно е да говорите с вашия лекар, за рисковете от повторна поява, за прегледите, които трябва да провеждате. Това се отнася с пълна сила особено за рак на яйчниците/фалопиевите тръби, тъй като пациентките често преминават през няколко на брой рецидива. Осъзнаването на риска може да ви помогне да преминете по-лесно през тревожните си мисли и да се чувствате подготвени, ако това се случи.

Ако заболяването се появи отново след проведено лечение, нарича се рецидив; в случаите, когато рецидивът е на същото място, той се нарича локален, ако е н друго място в тялото – далечен.

Ако това се случи, ще бъдат проведени съответните тестове, за да се верифицира, че заболяването започва от същото място, както и първоначалният рак.

 

Как се лекува рецидивирало заболяване?

Обикновено за лечението на рецидивирало заболяване на рак на яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума се използва химиотерапия. Основна цел на лечението е да се редуцират и предотвратят симптомите на заболяването. Лечението се базира на времето от последната химиотерапия с платина-базиран препарат до появата на рецидива. Платин-базираните препарати, които се използват за лечение на рак на яйчниците са цисплатина и карбоплатина.

Ако ракът се появи отново в рамките на повече от шест месеца след платин-базирана терапия, лекарите го наричат „платина-чувствителен“. Ако се появи в рамките на по-малко от шест месеца, тогава се нарича „платина-резистентен“. В днешно време лекарите взимат в съображение и други фактори освен отговора към платинови деривати за определяне на лечението.

Платина-чувствителен. Ако ракът е локализиран, т.е. не е разпространен, може да се обмисли и провеждането на оперативно лечение. Обикновено това се прави, ако е минало поне година след последната химиотерапия. Ако обаче заболяването е в разпространен стадий, то решението, което се взима за лечение, е свързано с химиотерапия. При пациентки с платина-чувствително заболяване също се насърчава участието в клинични проучвания, при които се прилага интравенозно карбоплатина, комбинирана с липозомален доксорубицин, паклитаксел или гемцитабин.

При клинично проучване, при което е добавен бевацизумаб към комбинацията карбоплатина с гемцитабин, се установява, че се удължава времето до прогресия на заболяването, но не и общата преживяемост на пациентките. Обсъдете възможностите с вашия лекар и дали е подходящо да се добавя бевацизумаб към вашата терапия.

Описаните по-надолу в текста PARP-инхибитори са одобрени за лечението на рецидивиращ пак на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеума:

  • Олапариб – Олапариб е одобрен за лечение на персистиращ или рецидивиращ рак на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеума при жени, които са унаследили BRCA – мутация и са преминали през три или повече линии на терапия. Проучването solo2 изпитва възможностите за прилагане на олапариб като поддържащо лечение.
  • Рукапариб – Рукапариб е одобрен за лечение на BRCA – позитивен авансирал овариален рак при пациентки, преминали през две или повече линии химиотерапия. Клиничното проучване Ariel3 изучава ефективността на Рукапариб като поддържащо лечение
  • Нирапариб – Нирапариб е одобрен за поддържаща терапия при пациентки с рецидивиращо заболяване на яйчниците или фалопиевите тръби.

Към момента в България се използва Олапариб като поддържащо лечение при пациентки с BRCA – позитивен статус, преминали през лечение с платина и с доказана чувствителност.

 

Платина – резистентен. Обикновено, ако заболяването се появи отново след по-малко от шест месеца след платина-базирана химиотерапия, следващата химиотерапия, която е избор са редица медикаменти, показали сходна ефективност в намаляване на размера на тумора.  Лекарите избират между отделните препарати на базата на възможните странични ефекти, графика на провеждане на терапевтичната схема, доза и др. Изборът се свежда до следните медикаменти:

  • Липозомален доксорубицин
  • Паклитаксел
  • Доцетаксел
  • Наб-Паклитаксел
  • Гемцитабин
  • Етопозид
  • Пеметрексед
  • Циклофосфамид
  • Топотекан
  • Винорелбин
  • Иринотекан

За платина-нечувствително заболяване лекарите препоръчват монотерапии само с един препарат и последователната им смяна; рядко се използват в дублетни комбинации.

Бевацизумаб може да бъде добавен към лечение с липозомален доксорубицин, паклитаксел или топотекан за лечение на платина-резистентен рак. Специалистите вярват, че това е от най-добрите схеми на лечение при пациентки, преминали през една или две линии терапия и нямат данни за чревна непроходимост, доказано чрез компютърна томография. Чрез добавянето на бевацизумаб към химиотерапията се удължава периода до прогресия на заболяването.

Вашият лекар може да ви насочи към участието ви в клинично проучване, ако сметне, че това е най-подходящата алтернатива за вас.

Симптоми на рецидивиращия рак на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеума

Симптомите при повторната поява на заболяването са сходни със симптомите при поставянето на диагнозата в началото. Четирите най-чести симптома са подуване, болки в корема или таза,  трудности при храненето или бързо усещане за ситост и уринарни симптоми (честота). Други симптоми могат да бъдат гадене, образуване на газове, чревно разстройство или запек; необяснима промяна в теглото (загуба или наддаване) за сметка на коремната стена; анормално вагинално кървене, болка по време на полов акт, умора, болка ниско в гърба и кръста.

Освен чрез установяване на тези симптоми, лекарите могат да установят повторната поява на това заболяване и чрез следене на кръвните нива на СА-125 при пациентки, при които са били повишени нивата преди започване на комплексното лечение. СА-125 е субстанция, която се установява с многократно завишени нива при жени с установен рак на яйчниците или фалопиевите тръби. В 95% от случаите СА-125 може да бъде достоверен показател за установяване на прогресия. В зависимост от вида тумор обаче, е възможно да настъпи рецидив и при нормални нива на СА-125 в кръвта.

В случаите, когато лечението не подейства

Възстановяването от тумор на яйчниците/фалопиевите тръби не винаги е възможно. Когато ракът не може да бъде излекуван или контролиран, той се нарича авансирал или терминален.

Тази диагноза е стресираща и за много пациенти е трудна за дискутиране. Въпреки това е важно да водите откровени и отворени разговори с екипа, който провежда лечението ви.  Вашият екип притежава определени квалификации, които ще ви помогнат да преминавате по-лесно през етапите на приемане на диагнозата. Те ще ви подсигурят условия, при които да не усещате болка, да се чувствате физически комфортно, без да усещате допълнителни симптоми и прояви на заболяването.

Пациентки, които са с авансирало заболяване и очакваната прродължителност на живота е  до шест месеца, могат да решат да използват услугите на хосписите.  Те са създадени, за да осигуряват възможно най-добрите грижи за пациенти, които са в края на живота си. Обсъдете с лекуващия ви лекар възможностите, ако преценявате, че това е най-подходящото място, където да прекарате последните си дни. Вие и семейството ви ще бъдете подкрепени, независимо от избора, който ще направите.  Съществуват възможности за полагане на грижи и в домашни условия от специализирани екипи със съответните медикаментозни средства и материали, чрез които да ви доставят физически комфорт без болка.

След смъртта на близък човек много хора имат нуждата от допълнителна подкрепа, не се колебайте да потърсите помощ за справяне със загубата.

 

 

Преведено и редактирано от д-р Жанет Райчева

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.