В грижата за онкологичния пациент, медицински специалисти от различни области работят заедно, за да изградят цялостен план за лечение. Това се нарича мултидисциплинарен екип. При рака на бъбреците екипът обикновено се ръководи от уролог, специалист в пикочо-половия тракт /включващ бъбреците, пикочния мехур, гениталиите, простатата и тестисите/ или онко-уролог, специалист по лечение на ракови заболявания на пикочните пътища. Медицинският екип също така включва и други специалисти от областта на здравеопазването, включително лекари-специализанти, медицински сестри, социални работници, фармацевти, консултанти, диетолози и други.
Вариантите и препоръките за лечение зависят от няколко фактора, включително вид на рака, тип на клетките и стадий, възможни нежелани реакции, избор за лечение на пациента и цялостното му здраве. Планът за лечение включва и лечение на симптомите и нежелани реакции. Отделете време, за да научите за всички възможности за лечение и не забравяйте да питате за нещата, които са Ви неясни. Говорете с лекуващия лекар за целите на назначеното лечение и какво да очаквате, докато то се провежда.
Ракът на бъбреците най-често се лекува хирургично, с таргетна терапия, имунотерапия или комбинация от тези методи. Приложими са също така и химиотерапия и лъчетерапия. Пациентите с метастазирал рак на бъбреците, често получават няколко терапевтични линии, които се прилагат една след друга.
Понякога лекарят може да препоръча активно наблюдение на туморната формация чрез редовни прегледи и изследвания. Този вид лечение е ефективно при по-възрастни пациенти и такива с малък бъбречен тумор, но с други сериозни съпътстващи заболявания като сърдечни, белодробни и хронични бъбречни заболявания. Активното наблюдение може да се използва и при някои пациенти с рак на бъбреците, дори ако ракът е метастазирал, в случай пацинентите могат да откажат лечение, ако се чувстват добре и няматоплаквания. Ако болестта започне да се влошава може да бъде включена системна терапия.
Активното проследяване не е същото като неактивното или изчакването като подход при лечение. Лекарят внимателно наблюдава развитието на симптомите. Ако те покажат, че е необходимо действие, тогава се обмисля нов план за лечение.
Хирургичното лечение се състои в премахване на тумора и част от заобикалящите го здрави тъкани по време на операция. Ако ракът не се е разпространил извън бъбреците, може да се окаже, че единственото необходимо лечение е операцията за отстраняване на тумора, част от бъбрека или целия орган, съседните тъкани и лимфни възли.
При оперативно лечение на рак на бъбреците се извършват някои от следните интервенции:
Радикална нефректомия. Операцията, с която се отстранява тумора, целият бъбрек и околните тъкани, се нарича радикална нефректомия. Ако заболяването е засегнало околната тъкан и лимфни възли, се извършва радикална нефректомия и процедура по отстраняване на лимфни възли, нар. лимфаденектомия. Ако ракът се е разпространил в надбъбречната жлеза или в близките кръвоносни съдове, хирургът може да премахне надбъбречната жлеза /адреналектомия/ и части от кръвоносните съдове. Радикална нефректомия се прилага най-често като лечение на голям тумор, когато здравата тъкан е по-малко. Понякога бъбречният тумор може да се развие директно в бъбречната вена и да навлезе в долната куха вена по пътя към сърцето. Ако това се случи, са необходими сложни сърдечно-съдови хирургически техники, за да се премахнат безопасно засегнатите тъкани.
Частична нефректомия. Частична нефректомия се състои в хирургичното отстраняване на тумор. Този тип операция запазва бъбречната функция и намалява риска от развитие на хронично бъбречно заболяване след нея. Проучванията показват, че частичната нефректомия е ефективна за туморите от стадий Т1, когато е технически възможно. При по-новите подходи в хирургията се използва по-малък хирургичен разрез при операция, което е свързано с по-малко нежелани реакции и по-бързото възстановяване.
Лапароскопска и роботизирана хирургия (минимално инвазивна хирургия). По време на лапароскопска операция, хирургът прави няколко малки разреза, вместо 1 по-голям в корема, използван по време на традиционната хирургическа процедура. След това хирургът вкарва телескопични инструменти в тези малки отвори с големината на ключалка, за да премахне засегнатия бъбрек или да извърши частична нефректомия. Понякога хирургът може да използва роботизирана апаратураза за извършване на операцията. Така манипулацията може да бъде по-продължителна като времетраене, но по-малко болезнена. Лапароскопските и роботизираните подходи изискват специализирано обучение. Важно е да обсъдите потенциалните ползи и рискове от тези видове операции с вашия хирургичен екип и да сте сигурни, че той има опит с процедурата.
Понякога операцията не се препоръчва поради спецификата на тумора или общото състояние на пациента. Вместо това могат да се препоръчат някои от следните процедури:
Таргетната терапия, наричана още прицелна, е лечение, което е насочено към специфичните гени и протеини в раковите клетки, както и в тъканната среда, която допринася за развитието на рака. Този вид лечение блокира растежа и разпространението на раковите клетки, като същевременно ограничава увреждането на здравите тъкани. Тези лекарства стават все по-важни при лечението на рак на бъбреците.
Антиангиогенеза. Този тип лечение е насочен към спирането на ангиогенезата, процесът на създаване на нови кръвоносни съдове. Тъй като туморът се нуждае от хранителни вещества, доставяни от кръвоносните съдове, за да се развива и разпространява, целта на антиангиогенезната терапия е да го остави да „гладува“. Светлоклетъчният рак на бъбреците се характеризира с мутация на VHL гена, която кара ракът да произвежда повече от определен протеин, познат още като съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), отговорен за създаването на нови кръвоносни съдове. VEGF може да бъде блокиран с определени лекарства. Съществуват два начина да се блокира този фактор.
Едният е чрез антиангиогенно лекарство, наречено бевацизумаб (Avastin), което е показало, че забавя растежа на тумора при хора с метастазирал бъбречен карцином. Бевацизумаб, комбиниран с интерферон (вид имунотерапия), забавя растежа и разпространението на тумора.
Друг начин за блокиране на VEGF-фактора е чрез инхибитори на тирозин киназата (ИТК). Акситиниб (Inlyta), кабозантиниб (Cabometyx), пазопаниб (Votrient), сорафениб (Nexavar) и сунитиниб (Sutent) са ИТК, които могат да бъдат прилагани за лечение на светлоклетъчен бъбречен карцином. Страничните ефекти на ИТК могат да включват диария, високо кръвно налягане, болезненост и висока чувствителност в ръцете и краката.
mTOR /прицелен за рапамицин ензим/ инхибитори. Еверолимус (Afinitor) и темсиролимус (Torisel) са лекарства, които са насочени към определени протеини, който спомага за нарастването на раковите клетки в бъбреците, наречен mTOR. Проучванията показват, че тези лекарства забавят растежа на рака на бъбреците.
Говоренето с лекаря често е най-добрият начин да научите повече за предписаните Ви лекарства, тяхната цел и потенциалните им странични ефекти, както и възможните взаимодействия с други медикаменти.
Имунотерапията, наречена също биотерапия, е насочена към стимулиране на естествените защити на организма за борба с рака. При нея се използват продукти, създадени от тялото или в лабораторни условия с цел подобряване или възстановяване на функцията на имунната система.
Изследователите са насочили усилията си към това да научат повече как IL-2 и интерферонът елиминират бъбречните ракови клетки и при кои пациенти това лечение би дало най-добри резултати.
Говорете с лекуващия си лекар за възможните нежелани реакции от типа на предписаната имунотерапия, включително как да бъдат преодоляни.
Химиотерапията като метод на лечение се състои в употребата на лекарства, които унищожават раковите клетки, обикновено чрез блокиране на способността им да растат и да се делят. Химиотерапията обикновено се предписва от медицински онколог - лекар, специализиран в лечението на рак с медикаменти.
Системната химиотерапия се влива в кръвта, за да достигне раковите клетки в цялото тяло. Най-честите начини за прилагане на химиотерапия са интравенозно (във вените) или под формата на хапче или капсула, която се приема през устата (перорално).
Режимът на химиотерапия (курс на лечение) обикновено се състои от определен брой цикли, прилагани за определен период от време. Лечението може да се провежда само с едно лекарство или в комбинация от различни лекарства едновременно.
Въпреки че химиотерапията е ефективна при лечение на повечето видове рак, ракът на бъбреците често е резистентен /устойчив/ на химиотерапия. Изследователите продължават да проучват нови лекарства и нови комбинации от лекарства. При някои пациенти комбинацията от гемцитабин (Gemzar) и капецитабин (Xeloda) или флуороурацил (5-FU, Adrucil) временно може да намали размерите на тумора.
Преходно-клетъчният карцином / уротелен карцином/ и туморът на Вилмс/нефробластом/ могат да бъдат успешно лекувани с химиотерапия.
Страничните ефекти на химиотерапията зависят от състоянието на пациента и използваната доза, но могат да включват умора, гадене и повръщане, загуба на коса, загуба на апетит, диария, податливост на инфекции. Тези нежелани реакции обикновено изчезват след приключване на лечението.
Лекуващият лекар ще Ви разясни предписаните лекарства, тяхната цел, потенциалните им странични ефекти и взаимодействия с други лекарства.
Радиотерапията или лъчелечението се състои в използването на високоенергийни рентгенови лъчи или други частици с цел унищожаване на раковите клетки. Лекарят, който провежда този вид лечение се нарича лъчетерапевт. Лъчелечението не е така ефективно като водещ метод при рак на бъбреците.. Най-често това лечение се прилага, когато ракът се е разпространил, с цел да се облекчат симтомите.
Най-често прилаганият вид радиотерапия се нарича външно (перкутанно) лъчелечение, което се извършва чрез машина, разположена извън тялото на пациента. Когато лечението се състои в поставяне на радиоактивните източници (например радиоактивни “семенца”) вътре или близо до тумора, то се нарича вътрешно лъчелечение (брахитерапия). При рак на бъбреците брахитерапията се провежда чрез вкарване на радиоактивни семенца директно в тумора посредством игла. Друг вид лъчетерапия е стереотактичната радиохирургия, която се състои в насочване на лъчите към туморната тъкан, без да се увреждат околните здрави тъкани.
Схемата за лъчетерапия обикновено се състои от определен брой фракции, приложени за определен период от време.
Страничните ефекти от лъчевата терапия могат да включват умора, леки кожни раздразнения, разстроен стомах и забавена перисталтика. Вътрешната лъчетерапия може да предизвика кървене, нараняване на близките тъкани, инфекция. Повечето нежелани реакции изчезват скоро след завършване на лечението.
Ракът и неговото лечение често причиняват нежелани странични реакции. В допълнение към лечението за забавяне, спиране или напълно отстраняване на рака, важна част от грижите за болния са насочени към облекчаване на симптомите и нежеланите странични реакции. Този подход се нарича палиативна или поддържаща грижа и се състои в оказване на физическа, емоционална и социална подкрепа на пациента.
Палиативните грижи като метод на лечение са насочени към намаляване на симптомите, подобряване на качеството на живот и подпомагане на пациентите и техните семейства. Всяко лице, независимо от възрастта, вида и стадия на рака, може да получи палиативни грижи. Най-добре би било те да се стартират възможно най-рано в процеса на лечение на рак. Най-често лечението на самото заболяване е съчетано с лечение, насочено към облекчаване на нежеланите рекации и симптоматика. Счита се, че пациентите, които получават това комплексно лечение имат по-слабо изразена симптоматика, по-удовлетворени са от лечението и са с по-добро качество на живот. Обхватът на палиативните грижи е широк и те често включват медикаментозно лечение, промяна на хранителния режим, техники за релаксация, емоционална подкрепа и други терапии. Палиативните грижи могат също така да бъдат подобни на тези, предназначени за лечение на заболяването, като химиотерапия, хирургия или лъчева терапия.
Преди да започнете лечението, говорете с Вашия здравен екип за вероятните странични ефекти, свързани с предстоящото лечение и възможността за палиативни грижи. Както по време, така и след самото лечение, не забравяйте да уведомите Вашия лекар или друг член на здравния екип ако имате проблем, за да можете да го разрешите възможно най-бързо.
Ако ракът се разпространи в други части от тялото, лекарите го наричат метастатичен рак. Това е системно заболяване, което изисква системна терапия, като таргетна терапия или имунотерапия. Често в тези случаи лекарите могат да поискат хирургична намеса за отстраняване на частта от бъбрека, засегната от тумора, процедурата се нарича циторедуктивна нефректомия. Това предотвратява болката и кървенето по време на системното лечение и е свързано с по-добрата прогноза.
Ракът на бъбреците се разпространява най-често е в белите дробове, но също така може да засегне лимфните възли, костите, черния дроб, мозъка, кожата и други области на тялото. При рак на бъбреците, който се е разпространил в 1 специфична част на тялото, като например белия дроб, хирургичната намеса може да успее напълно да го премахне. Ако той се е разпространил в много области извън бъбреците, то лечението е доста по-трудно.
Ако ракът е метастазирал, е добре да говорите с лекари, които имат опит в този вид лечение, т. к. те могат да имат различни мнения за най-добрия подход за лечение. Клиничните изпитания също могат да се обсъдят като вариант за терапия.
В момента най-ефективното лечение за метастазирал рак на бъбреците е таргетната терапия, която забавя или предотвратява туморния растеж и образуването на кръвоносни съдове. Установено е, че този вид лечение удължава живота в сравнение със стандартно провежданото. Осигуряването на палиативни грижи също е важно в облекчаването на симптомите и нежеланите реакции.
При повечето пациенти поставянето на диагноза - метастазирал рак, е много стресиращо и понякога трудно поносимо. Пациентите и техните семейства се насърчават да разговарят и споделят как се чувстват с лекарите, медицински сестри, социални работници или други членове на здравния екип. Може да бъде полезно да говорите с други пациенти, включително чрез група за подкрепа.
Ремисията е състояние, при което ракът не може да бъде открит в тялото и отсъстват прояви на клинични симптоми. Това е състояние, при което няма доказателства за заболяване.
Ремисията може да бъде временна или постоянна. Тази несигурност кара много хора да се притесняват, че туморът ще се възвърне. Въпреки че повечето ремисии са постоянни, важно е да говорите с лекуващия Ви лекар относно рисковете за връщане на рака. Познаването на риска от рецидив и възможностите за лечение може да ви направи по-подготвени, в случай че заболяването се върне.
Ако ракът се върне след първоначалното лечение, той се нарича рецидивирал рак. Може да се появи отново на същото място (наречен локален рецидив), наблизо (регионален рецидив) или на друго място (далечен рецидив). Ако вече сте имали частична нефректомия, в същия бъбрек може да се образува нов тумор. Рецидивиращият тумор може да бъде отстранен с друга частична нефректомия или с радикална нефректомия.
Когато има рецидив, отново ще бъде проведен нов цикъл от изследвания, за да се научи колкото е възможно повече за заболяването. След като бъдат готови резултатите, ще имате възможност да говорите и планирате с Вашия лекар последващите възможности за лечение. Често планът за лечение при рецидивирал рак включва описаните по-горе видове лечения, като хирургична интервенция, прицелна терапия, имунотерапия, но те могат да бъдат приложени в различна комбинация или с различна честота. Лекуващият Ви лекар може също така да Ви предложи да се включите в клинични изпитания, които изучават нови начини за лечение на този вид рецидивиращ рак. Независимо от лечебния план, който изберете, палиативните грижи ще бъдат важна част за облекчаването на симптомите и нежеланите реакции.
Хората с рецидивирал рак често изпитват емоции като недоверие или страх. Те се насърчават да разговарят с техния здравен екип за тези чувства или да потърсят услуги за подкрепа, които да им помогнат за справянето с тях. Научете повече за справянето с рецидивирал рак.
Възстановяването от рак не винаги е възможно. Ако ракът не може да бъде излекуван или не може да бъде контролирано неговото развитие, болестта може да се нарече напреднала или терминална.
Тази диагноза е стресираща и при напреднал стадий на рака е трудна за обсъждане за много хора. Важно е обаче да имате открит и честен разговор с Вашия лекар и здравен екип, за да изразите своите чувства, предпочитания и тревоги. Здравният екип е там, за да Ви помага, като повечето от членовете му са придобили специални умения, опит и знания, за оказване на подкрепа на пациентите и техните семейства. Осигуряването на физическо удобство и контрол на болката е изключително важно.
Пациентите, които имат напреднал бъбречен карцином и се очаква да живеят по-малко от 6 месеца, могат да помислят и за хосписни грижи. Грижата в хоспис е насочена към осигуряване на възможно най-доброто качество на живот за хората, които са близо до края на живота си. Вие и Вашето семейство ще бъдете подкрепени от здравния екип в избора на място, на което да получите хосписни грижи - у дома, в хоспис или друго болнично заведение. Медицинската грижа и специализираното оборудване могат да направят пребиваването вкъщи предпочитана алтернатива за много семейства.
След смъртта на любим човек много хора се нуждаят от помощ, за да се справят със загубата.