Рисковият фактор е всяко едно условие, което увеличава шансовете за развие на рак в организма. Въпреки че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на карцинома, повечето от тях не го причиняват директно. Някои хора, при наличие на няколко рискови фактора, никога не развиват заболяването, докато при други се развива без известни рискове. Познаването на рисковите фактори и обсъждането им с лекуващия лекар може да Ви помогне да направите добре информиран избор относно начина си на живот, както и да вземете решения по въпроси, свързани със здравето.
Следните фактори могат да повишат риска от развитие на рак на бъбреците:
Тютюнопушене. Пушенето удвоява риска от развитие на заболяването. Смята се, че то причинява около 30% от раковите заболявания на бъбреците при мъжете и около 25% при жените.
Хранителен режим. Изследванията често показват връзка между раковите заболявания на бъбреците и затлъстяването, което обикновено се дължи на дългогодишен прием на храни с високо съдържание на мазнини.
Високо кръвно налягане. Мъжете с високо кръвно налягане, наричано също артериална хипертония, може да са по-податливи към развитие на рак на бъбреците.
Прекомерна употреба на някои лекарства. Болкоуспокояващите, съдържащи фенацетин, са забранени в САЩ от 1983 г. поради връзката им с преходноклетъчния карцином. Диуретици и анелгетици, като аспирин, ацетаминофен и ибупрофен, също биват свързани със заболяването.
Излагане на кадмий. Някои проучвания са показали връзка между излагането на металения елемент кадмий и рака на бъбреците. Работата с батерии, бои или материали за заваряване може да увеличи риска. Той е още по-висок при пушачите, които са били изложени на кадмий.
Хронична бъбречна болест. Хората, които имат намалена бъбречна функция, но все още не се нуждаят от диализа, са в по-висок риск от развитие на рак на бъбреците.
Продължителна диализа. Хората, които са били на диализа продължително време, могат да развият ракови кисти в бъбреците си. Тези образувания обикновено се окриват рано и често могат да бъдат отстранени преди разпространението им.
Фамилна обремененост. Хората, чиито роднини от първа степен, като родители, братя, сестри или деца, са диагностицирани с рак на бъбреците, са в повишен риск от развитие на болестта. Този риск се увеличава, ако заболяването е било установено и при членовете на разширеното семейство, включително баба и дядо, лели, чичовци, племенници, внуци и братовчеди, както и ако тези членове на семейството са диагностицирани преди навършване на 50-годишна възраст, ракът се е развил и в двата бъбрека и/или са имали повече от 1 тумор в един бъбрек.
Пол. Мъжете са с 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да развият рак на бъбреците, отколкото жените.
Раса. Афроамериканците са в по-висок риск за развитие на рак на бъбреците.
Възраст. Ракът на бъбреците обикновено се среща при възрастни и обикновено се диагностицира при лица между 50 и 70 години.
Познавайки своята фамилна обремененост Вие и Вашият лекар може да предприемете мерки за намаляване на риска от развитие на рак на бъбреците.
Въпреки че ракът на бъбреците може да присъства в историята на семейството, наследените ракови заболявания на бъбреците са необичайни, възникващи само в около 5% от случаите. Открити са само няколко специфични гени, които увеличават риска от развитие на този вид рак, повечето от които са свързани със специфични генетични синдроми.. Единствено генетичните изследвания могат да определят дали дадено лице е носител на генетична мутация.
Генетичните състояния, които повишават риска от развитие на бъбречния карцином, включват:
Синдром на Фон Хипел-Линдау /Von Hippel-Lindau/ (VHL). Хората със засегнат ген VHL имат повишен риск от развитие на няколко вида тумори. Повечето от тези тумори са доброкачествени. Въпреки това, 40% от хората с това генетично заболяване развиват рак на бъбреците, най-често светлоклетъчен карцином.
Наследствен светлоклетъчен карцином без мутация в VHL гена/non-VHL CCRCC/. Това е генетично заболяване, което увеличава риска от развитие на светло бъбречно-клетъчен карцином (CCRCC). Ако в едно семейство повече от един член е диагностициран с бъбречно-клетъчен карцином, то може да говорим за наличието на наследствен non-VHL CCRCC.
Наследствен папиларен бъбречно-клетъчен карцином (HPRCC). HPRCC е генетично състояние, което увеличава риска от развитие на папиларен бъбречно-клетъчен карцином Тип 1. Хората с HPRCC са в повишен риск от развитие на повече от един тумор на бъбрек или тумори и на двата бъбрека. Наличието на наследствен HPRCC синдром се подозира, когато двама или повече близки роднини са диагностицирани с папиларен карцином на бъбреците от Тип 1.
Синдром на Бърт-Хог-Дюб (BHD). BHD е рядко генетично състояние, свързано с развитие на множество неракови туморни образувания на кожата, белодробни кисти и повишен риск от неракови и ракови тумори на бъбреците - по-специално хромофоб или онкоцитома. Хората с BHD-синдром могат също така да развият светло-клетъчен или папиларен рак на бъбреците.
Наследствена лейомиоматоза и бъбречно-клетъчен карцином (HLRCC). Синдромът HLRCC се свързва с повишен риск от развитие на папиларен бъбречно-клетъчен карцином от Тип 2 и кожни възли, наречени лейомиоми, които се откриват главно върху ръцете, краката, гърдите и гърба. Жените, носителки на този синдром често развиват маточни миоми, известни като лейомиоми или по-рядко лейомиосаркома.
Комплекс туберозна склероза (TSC). TSC е генетично състояние, свързано с промени в кожата, мозъка, бъбреците и сърцето. Хората с TSC също имат повишен риск от развитие на ангиомиолипоми на бъбреците и рак на бъбреците (виж Въведението).
Други генетични състояния също могат да бъдат свързани с повишен риск за поява на рак на бъбреците. Изследванията за откриване на други генетични причини за развитието на заболяването продължават.
Различни фактори причиняват различни видове рак. Изследователите продължават да изследват факторите, които причиняват рака на бъбреците. Въпреки че няма доказан начин за неговото напълно предотвратяване, всеки е в състояние да намали риска за развитието му чрез:
За повече информация относно оценка на риска от развитие на онкологично заболяване следва да потърсите лекуващия си лекар.