В грижата за онкологичния пациент, различни медицински специалисти работят заедно, за да създадат цялостен план за лечение. Това се нарича мултидисциплинарен екип. За рака на тестисите този екип включва уролог, медицински онколог. Медицинският онколог е лекар, специализиран в медикаментозното лечението на рака. Понякога пациентите могат да се срещнат и с лъчетерпевт - специалист по радиотерапия за лечение на рак. Медицинските екипи включват и различни специалисти в областта на здравеопазването, включително медицински сестри, социални работници, фармацевти, консултанти, диетолози и други.
Най-често използваните видове лечение при рака на тестисите, са изброени по-долу, следвани от терапевтичните възможности в зависимост от етапа на рака. Вариантите и препоръките за лечение зависят от няколко фактора, включително вида и степента на заболяването, възможните нежелани реакции, предпочитанията на човека и общото му състояние. В общия план за лечение може да е включено и лечение на симптомите и нежеланите реакции, което е важна част от грижите за онкологичния пациент.
Герминативно клетъчните тумори са много чувствителни към химиотерапията и обикновено са лечими. За разлика от тях, обаче, химиотерапията не е много ефективна при тератомите. Тъй като много от герминативно клетъчните тумори са смес от тератом и друг вид герминативноклетъчен тумор, успешното лечение често изисква химиотерапия и хирургично лечение. Най-често ракът на тестисите може успешно да бъде лекуван с помощта на хирургия, химиотерапия и/или лъчелечение.
Мъжете с рак на тестисите обикновено се притесняват как лечението ще повлияе на сексуалната им функция, плодовитостта и качеството на живот. Всеки пациент трябва да обсъди тези въпроси с лекаря си преди началото на лечението, тъй като често има повече от една терапевтична възможност. Отделете време, за да научите за всички подходящи за Вас варианти за лечение и не забравяйте да зададете въпроси относно нещата, които са неясни. Също така, говорете с Вашия лекар за целите на всяко лечение и какво можете да очаквате, докато го провеждате.
Болестта и неговото лечение често причиняват странични ефекти. В допълнение към лечението за забавяне, спиране или елиминиране на рака, важна част от грижите за онкологичния пациент е и облекчаването на симптомите и нежеланите реакции. Това се нарича палиативни грижи и помага на пациента да се справи с неговите физически, емоционални и социални нужди.
Палиативна грижа е всяко лечение, което се фокусира върху намаляване на симптомите, подобряване на качеството на живот и подпомагане на пациентите и техните семейства. Всяко лице, независимо от възрастта, вида и стадия на рака, може да получи палиативни грижи. Най-голям успех се постига, когато палиативните грижи се стартират възможно най-рано в процеса на лечението на рака. Хората често провеждат лечение за самия рак и лечение, за да облекчат нежеланите реакции по едно и също време. Всъщност, пациентите, които получават и двете, често имат по-леки симптоми, по-добро качество на живот и съобщават, че са по-доволни от лечението.
Видовете палиативно лечене варират широко и често включват медикаменти, хранителни промени, техники за релаксация, емоционална подкрепа и други терапии.
Преди да започнете лечението, говорете с Вашия здравен екип за вероятните странични ефекти, свързани с предстоящото лечение и възможността за палиативни грижи. Както по време, така и след лечение не забравяйте да уведомите Вашия лекар или друг член на здравния екип ако имате проблем, за да можете да го разрешите възможно най-бързо.
След радикална ингвинална орхиектомия, вариант за мъжете със семиномен и не-семиномен тумор в I-ви клиничен стадий може да бъде само наблюдението. Това означава, че пациентът се проследява внимателно и активното лечение се започва само ако ракът се появи отново. Тази опция включва редовни прегледи при лекар, кръвни тестове за туморни маркери, КТ и гръдни рентгенови снимки. Този подход изисква стриктното придържане към схемата за наблюдение на лекаря и на пациента, за да може появата на рака да бъде открита в ранен етап. Този вариант може да се избере само ако маркерите на серумния тумор на AFP и бета-hCG са нормални или се нормализират след премахването на засегнатите тестиси (орхиектомия).
Основното предимство на наблюдението при 80% от мъжете със семином и 75% от мъжете с не-семином след орхиектомия е, че се избягва по-нататъшно лечение като химиотерапия, лъчетерапия или допълнителна хирургия. За различните пациенти рискът от повторна поява на болестта може да бъде по-висок или по-нисък в зависимост от рисковите фактори, определени от изследванията на патолога след отстраняването на тестиса.
Схемата за наблюдение при мъже с не-семиномен тумор включва изследвания на всеки 1 до 2 месеца през първата година, на всеки 2 до 3 месеца през втората година и по-рядко след това. Повечето са за проверка на серумните туморни маркери, а КТ и рентгенография на гръден кош се извършват по-рядко. Схемата за наблюдение за мъже със семиномен тумор е по-малко интензивна, като изследванията се извършват на всеки 4 месеца през първите 2 до 3 години и по-рядко след това. КТ, рентгенография на гръдния кош и физикален преглед се извършват при всяко посещение за проседяване. Пациентите обикновено провеждат последващ скрининг най-малко за 10 години след поставянето на диагнозата.
Хирургията включва отстраняване на тумора и някои от околните здрави тъкани по време на операция. Има различни видове интервенции, използвани за лечение на рак на тестисите. Всеки от тях е описан по-долу.
Ако се вземе решение за извършване на орхиектомия, ще се вземе кръвна проба преди операцията, за да се тестват нивата на серумните биомаркери, тъй са нужни при планиране на лечението и последващите грижи. Например, увеличаването или постоянното повишаване на AFP или бета-hCG след операция е знак, че ракът се е разпространил. При тази ситуация пациентът обикновено се нуждае от химиотерапия (виж по-долу), дори и ако метастазите не могат да се установят на образните изследвания.
Лечението на рака на тестисите обикновено започва с операция за отстраняване на засегнатия тестис, наречена радикална ингвинална орхиектомия. Тази операция се извършва чрез разрез в областта на слабините по линията на колана. По време на операцията, целият тестис и по-голямата част от семепроводът се отстраняват.
Възможно е човек да развие рак и в двата тестиса едновременно или по различно време. Това обаче е рядко срещано при около 2% от мъжете с рак на тестисите. Тогава и двата тестиса трябва да бъдат отстранени в процедура наречена двустранна орхиектомия.
Орхиектомията се използва за диагностициране и лечение както на ранни стадии, така и на напреднали семиномни и не-семиномни тумори. При заболяване в по-напреднал стадий, радикалната ингвинална орхиектомия понякога може да се забави, докато се приключи с химиотерапията.
Странични ефекти. Отстраняването на един тестис обикновено не влияе на нивото на тестостерона при мъжете, ако другия е все още с нормален размер. Ако се намали нивото на тестостерон при мъжете, симптомите могат да включват депресия или други промени в настроението, умора, понижено сексуално желание, невъзможност за нормална ерекция, особено сутрин, горещи вълни, а в дългосрочен план - загуба на мускулна и костна маса. Често мъжете след орхиектомия може да станат бащи, защото оставащият тестис ще продължи да произвежда сперматозоиди. Около 25% от мъжете с рак на тестисите, обаче, са неспособни да имат деца още преди да бъде диагностицирана болестта. Изглежда, че самият рак и/или причината, поради която се е появил, води до инфертилизация на някои мъже. Броят на сперматозоидите често се подобрява, след отстраняване на засегнатия тестис.
Ако се извърши отстраняване и на двата тестиса, човек няма да може да произвежда сперматозоиди или тестостерон и няма да може да има биологични деца. Ако по лекарска препоръка се наложи премахването на единствен тестис, спермата обикновено се анализира два пъти преди операцията, за да се провери дали функционира напълно. Ако пациента желае по-късно да има деца и ако сперматозоидите са функционални, се препоръчва тяхното замразяване в специални банки. В допълнение, за мъжете с премахнати два тестиса, ще е необходима и тестостеронова заместителна терапия.
Реконструктивна хирургия. Мъжете могат да решат дали искат изкуствен тестис или тестис-протеза, имплантирни в скротума. Протезата обикновено има тежест и текстура, която е до известна степен подобна на нормален тестис, но не е съвсем същата. Някои хора смятат, че протезата е неудобна, а други предпочитат да нямат такъв. Всеки човек се насърчава да поговори със своя лекаря дали иска подобно нещо и кога е най-подходящото време за това. Някои мъже предпочитат да изчакат, докато активният период на лечение приключи, за да помислят спокойно над този вариант.
Това е операция за отстраняване на ретроперитонеалните лимфни възли, които се намират в задната част на корема. РПЛД може да се има предвид при мъже с не-семиномен тумор в клиничен стадий I и IIA и мъже с ретроперитонеални маси, които остават след завършване на химиотерапията (виж по-долу) при не-семиномни тумори в стадий II или III. При пациентите с не-семиномен тип, масите, по-големи от 1 cм, които персистират след химиотерапия, се отстраняват, ако това е възможно. А при мъжете с чист семином, туморните маси, по-малки от 3 см, обикновено се оставят на място и се наблюдават за промени с помощта на КТ.
РПЛД обикновено се извършва като отворена операция с разрез в средата на корема. Това е сложна операция, която изисква опит и умения, за да се отстранят всички подходящи лимфни възли и да се сведат до минимум страничните ефекти. РПЛД трябва да се извършва само от опитен хирург. Някои хирурзи я провеждат лапароскопски като използват няколко по-малки вместо един голям разрез, но този метод още се проучва, защото изисква специалист, квалифициран в процедурата, и може да не е толкова ефективен.
РПЛД при I и IIA стадий на не-семиномен тумор. При около 25% от пациентите с не-семиномен тип и клиничен стадий I след РПЛД са установени метастатични лимфни възли. С други думи, хирургичната намеса показва, че те са имали заболяване във II-ри стадий. При мъже в клиничен стадий I, рискът от рецидив може да бъде намален с РПЛД. В тези ситуации операцията се прави не само за поставяне на диагнозата, но и за лечение, имащо за цел намаляване риска от рецидив. Това дава възможност да се определи кои от пациентите ще се нуждаят от химиотерапия след РПЛД. Лекарите вече могат по-добре да определят кои тумори в I-ви стадий са с висок риск за разпространение в лимфните възли или извън тях, въз основа на резултатите от патологичните тестове. Решението дали да има лимфна дисекция може да се взема на базата на рисковите фактори за конкретния пациент. За пациенти с нискорисково заболяване може да се препоръча наблюдение (виж по-горе) или химиотерапия, а при такива с високорисково заболяване РПЛД е разумен избор, но когато пациентът има насреща уролог с богат опит в областта. Ако се прецени, че лимфната дисекция е подходяща при I-ви стадий не семином, тя обикновено се прави в рамките на 6 седмици след орхиектомията.
Ако в 5 или по-малко лимфни възли се установи рак и никой от тях не е по-голям от 2 cm (pN1), операцията като единствен метод на лечение е достатъчна при 80% до 90% от мъжете, докато при останалите 10% до 20% е наблюдаван рецидив на болестта. Ако болестта се е разпространила в повече лимфни възли (pN2 или pN3), самостоятелното хирургично лечение е успешно при около 50% от пациентите, а при останалите 50% е регистриран рецидив. Предимството на РПЛД е, че може да излекува повечето пациенти с малки лимфни метастази, да предостави по-точна информация за стадия на заболяването и да намали необходимостта от честото проследяване чрез абдоминална КТ след края на лечението. Тя също така намалява необходимостта от химиотерапия при пациентите с ранен (стадий I) рак на тестисите.
Така както РПЛД може да докаже засягане на лимфните възли, които изглеждат нормални на КТ при мъже с не-семиномен тумор в клиничен стадий I, също така хирургичната намеса може да докаже и липсата на засягане в лимфните възли, увеличени на КТ. Това е важно например за пациентите с не-семином в клиничен стадий IIА, защото според хистологията те всъщност са в стадий I, което означава, че ракът не се е разпространил в лимфните възли. В тези ситуации РПЛД показва дали да се прилага ненужна химиотерапия.
Основният недостатък на РПЛД при не-семиномен тип в стадий I е, че 70% от пациентите се излекуват само чрез отстраняване на тестиса. За тези мъже лимфната дисекция няма лечебна полза, въпреки че спестява редовните КТ изследвания, необходими при проследяването.
Въпреки хирургичната операция, около 10% от рака на тестисите рецидивира дори и ако е доказано, че няма засягане на лимфните възли. Ако след РПЛД се установи метастазиране в лимфните възли, то трябва да се прецени дали да се проведат 2 курса химиотерапия (виж по-долу), за да се намали вероятността от рецидив до около 1%. В тази ситуация активното наблюдението също е вариант, при който химиотерапия се започва само ако ракът рецидивира. Това е опция, защото се знае, че този вид рак има над 95% шанс да се излекува с 3 цикъла химиотерапия, ако рецидивът се диагностицира рано, благодарение на редовния мониторинг.
РПЛД за премахване на остатъчните тумори след химиотерапия. При не-семиномните тумори премахването на лимфни маси, по-големи от 1 см, персистиращи след химиотерапията, се смята за съществена част от лечението на болестта, ако може да се направи безопасно. Обикновено РПЛД след химиотерапия е необходима само ако на КТ има увеличени възли (по-големи от 1,0 cм). В някои центрове са приели провеждането на РПЛД след химиотерапия, когато пациента е имал увеличени ретроперитонеални лимфни възли преди лечението, дори и ако те възвърнат нормалните се размери след химиотерапия. При мъжете с хистологично установен тератомен тумор не се налага допълнително лечение след РПЛД, а при тези със семином, ембрионален карцином, тумор на жълтъчния сак или хориокарцином, след лимфната дисекция обикновено се препоръчват 2 цикъла химиотерапия.
Странични ефекти на РПЛД. Някои пациенти могат да получат временни нежелани реакции след РПЛД, като обструкция (запушване) на червата или инфекция. Тази процедура не засяга способността на човек да има ерекция, оргазъм или сексуален контакт. Въпреки това, тя може да причини безплодие, защото може да се засегнат нервите, които контролират еякулацията. РПЛД, извършена след химиотерапия е по-сложна операция и е при е по-вероятно да се доведе до невъзможност за еякулация и други странични ефекти.
Мъжете обикновено се насърчават да обмислят съхранение на семенна течност преди РПЛД. Има хирургически техники, които често успешно съхраняват нервите, свързани с еякулацията. Обсъдете тези възможности с лекуващия лекар преди операцията.
След химиотерапия (виж по-долу), някои мъже може да имат персистиращи лимфни възли извън ретроперитонеума - в белите дробове, черния дроб или други органи. Ако няма риск тези лимфни маси също трябва да бъдат премахнати. Това може да включва оперативна интервенция в повече от една област на тялото. Този тип хирургия е сложна и изисква опитен екип от специалисти. Обикновено операция не се извършва ако не могат да бъдат отстранени всички тумори.
Научете повече за основите на хирургичното лечение на раковите заболявания.
Химиотерапията е прилагане на лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено чрез спиране на способността им да растат и да се делят. Обикновено се предписва от медицински онколог – лекар, специализиран в лекарственото лечение на карциноми. Системната химиотерапия се влива в кръвта, за да достигне до раковите клетки в тялото.
Химиотерапията за рак на тестисите се дава чрез интравенозен абокат, поставен във вена с помощта на игла. Режимът на химиотерапия обикновено се състои от определен брой цикли, прилагани за определен период от време. Цикълът химиотерапия при рака на тестисите обикновено трае 3 седмици, като пациентите могат да проведат от 1 до 4 цикъла, в зависимост от стадия на заболяването. Лечението може да се провежда само с едно лекарство или в комбинация от различни лекарства едновременно.
Следните лекарства се използват за лечение на рак на тестисите, обикновено в комбинациите, изброени по-долу. Възможно е да се използват и други видове медикаменти. Консултирайте се с Вашия лекар за възможностите за химиотерапия.
Следните химиотерапевтични режими могат да се използват при лечението на рака на тестисите:
Пациентите в по-късен етап на заболяването провеждат повече химиотерапия. Подходящият режим на химиотерапия зависи от стадия на рака и от това дали е семином или не-семином. Освен това, стойностите на AFP и бета-hCG помагат на лекаря да определи колко химиотерапия е необходима.
Странични ефекти от химиотерапията. Химиотерапията действа много добре при рака на тестисите, но може да предизвика нежелани реакции и усложнения. Повечето от тези нежелани реакции обикновено изчезват, след като лечението приключи, но някои от тях могат да се появят много по-късно. Те се наричат късни ефекти. Балансирането на рисковете и ползите от химиотерапията е важен въпрос. Метастатичният рак на тестисите обикновено може да бъде лекуван само с химиотерапия, тогава се смята, че ползите от химиотерапията надвишават рисковете. От друга страна, мъжете с І-ви стадий рак на тестисите почти никога не умират от болестта, независимо от лечението, което провеждат, така че в този случай рисковете на химиотерапията могат да надвишат ползите за тези пациенти.
Научете повече за основите на химиотерапията и подготовката за лечение. Консултирайте се с лекуващия онколог, за да научите повече за предписаните Ви лекарства, тяхната цел и потенциалните им странични ефекти или взаимодействия с други лекарства.
Лъчелечението е използване на различни форми на радиация за безопасно и ефективно лечение на рак и други заболявания. То действа чрез увреждане на генетичния материал (ДНК) на раковите клетки, а след като това се случи, те губят способността си да растат и да се разпространяват, умират и тялото ги премахва по естествен път.
Лечението се състои от определен брой облъчвания (фракции), с определена доза, назначени за определен период от време. Най-често срещаният вид радиотерапия е външната (перкутанна) – лечението се извършва чрез машина (линеен ускорител), разположена извън тялото. Обект на облъчване при рака на тестисите са лимфните възли в корема за мъже с чист семином в стадий I или II. Понякога зоната на облъчване включва лимфните възли, намиращи се от същата страна на таза, като на тестиса, от който е започнал ракът.
Лъчелечението при семином в стадий I в се използва по-рядко, отколкото в миналото. Активното наблюдение или по-рядко, химиотерапията с карбоплатина се използва по-често като метод на лечение вместо радиотерапия. Лъчелечението, обаче, остава вариант за лечение за чистите семиномни тумори в стадий IIA и IIB. Понякога се използва и за лечение на мозъчни метастази от семиом или от не-семином, но ракът на тестисите рядко се разпространява в мозъка.
Странични ефекти от лъчевата терапия. Нежеланите лъчеви ефекти от лъчелечението могат да включват умора, леки кожни реакции, разстроен стомах, газове, зачестяване на изхожданията. Приемът на определени лекарства може да предотврати или намали гаденето и повръщането по време на лъчелечение. Повечето нежелани реакции изчезват скоро след завършване на лечението. Радиотерапията може да предизвика проблем в производството на сперматозоидите, но в днешно време това се среща по-рядко, благодарение на новите техники и апарати, които могат запазят способността за създаване на поколение.
Лъчелечението може да увеличи риска от вторични ракови заболявания много години след лечението, както и от сърдечно-съдови заболявания и стомашно-чревни заболявания. Говорете с Вашия лекар за риска от дългосрочни нежелани реакции преди да започнете радиотерапия.
Научете повече за основите на лъчелечението.
Лекарите работят, за да научат повече за рака на тестисите, как да го предотвратят, как да го лекуват най-добре и как да осигурят най-добрата грижа за хората, диагностицирани с това заболяване. Изброените по-долу нови възможности за пациентите са обект на клинични проучвания. Говорете с лекуващия лекар за най-подходящите за Вас диагностичните и терапевтичните възможности.
Тъй като лечението на рак на тестисите е успешно за повечето мъже, една от основните цели в бъдеще е да се намалят нежеланите реакции и усложненията от лечението на пациенти в ранен стадий или с нисък риск. Освен това, варианти за лечение на високорисковите и рецидивиращи ракови заболявания се изпитват в клинични проучвания, заедно с изследвания, свързани с причините за възникването и генетиката на рака на тестисите.