Рак на гърда

Рискови фактори

Рисковият фактор повишава опасността от появата на рак. Въпреки че рисковите фактори повлияват развитието на рака, повечето от тях не причиняват поотделно злокачествено заболяване. Дори при наличие на множество рискови фактори, някои хора никога не се разболяват от рак, докато други развиват това заболяване и без рискови фактори. Ако сте информирани за рисковите фактори и говорите за тях с личния си лекар, ще имате възможност да прецените какъв начин на живот да водите и да вземате адекватни решения за собственото си здраве.

Повечето злокачествени тумори, засягащи гърдите, са спорадични, т.е. развиват се от случайна увреда на някой ген след раждането на човека. Няма опасност този ген да се унаследи от следващото поколение.

Наследствените карциноми на гърда са по-рядко срещани – 5-10%. Един карцином е наследствен, когато определени промени в гените, наречени мутации, се предават в семейството от едно поколение на следващо. Много често мутациите се появяват в т.нар. тумор-подтискащи гени, както е в случая с гените BRCA1и BRCA2. Тези гени предотвратяват неконтролирания растеж на клетките и видоизменението им в ракови. Но когато в тези клетки има налични мутации, те се разрастват без контрол. 

Определяйки риска за развиване на рак на гърдата, трябва да се има предвид, че повечето заболели нямат налични рискови фактори или болен от семейството си. От друга страна, множество рискови фактори благоприятстват развитието на това заболяване. Следователно всяка една жена трябва сама да прави редовни прегледи на гърдите си и да следи за промени. Трябва да се правят редовни профилактични прегледи при лекар и мамографии – рентгенови снимки на гърдите, чрез които често се откриват тумори, все още прекалено малки за напипване с ръка (палпация). 

Най-честите рискови фактори, които могат да доведат до рак на гърдата са:

  • Възраст. С възрастта се увеличава възможността от развитие на рак  на гърдата. Заболяването се забелязва по-често при жени над 50 години. 
  • Преболедуван в миналото рак на гърда. Жена, която е имала веднъж рак на гърдата, има по-голям риск да развие нов тумор на някоя от двете гърди. 
  • Фамилна анамнеза за рак на гърда. Възможно е да има наследствено предаван рак на гърда в семейства, в които: 
    • близки роднини от първа линия (майка, сестра и деца) са били диагностицирани с рак на гърда или яйчник, особено ако са на възраст по-малка от 50 години; ако роднини от втора линия са боледували от рак на гърдата, рискът е 5 пъти по-голям от нормалния; 
    • близки роднини (баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди, племенници и внуци), които са били диагностицирани с рак на гърда или рак на яйчник, особено ако не са навършили 50 години; 
    • член от семейството, развил карцином и на двете гърди; 
    • мъжете също могат да развият рак на гърдата, който също може да е наследствено предаван в семейството; ако мъж в семейството развие рак на гърда или жена има рак на гърда на ранна възраст, или рак на яйчник, е важно това да бъде обсъдено с лекаря. Това може да е знак, че в семейството се унаследява генна мутация като BRCA1или BRCA2, причиняваща рак; за да се определи рискът от развиване на наследствен карцином на гърда или яйчник,  важно да се проследи историята на заболяване и от бащина страна, а не само от майчина. 
  • Генетично предразположение. Съществуват няколко наследствени гени, които са свързани с повишен риск от развиване на рак на гърда, както и други видове карциноми. BRCA1и BRCA2са най-често срещаните мутации. При мъжете, които имат тези мутации, рискът от рак на гърда и рак на простата е висок. 

Има и други гени, които могат да доведат до карцином на гърда. Нужни са допълнителни изследвания, за да се установи как те увеличават риска за развиване на злокачествено заболяване, тъй като е известен факт, че човек може да унаследи генна мутация, но да не развие рак на гърдата. Изследват се и други гени, които могат да са причина за възникване на заболяването. 

Генетичните изследвания, които се извършват чрез взимане на кръв, могат да открият наличието на известни мутации, каквито са тези в BRCA1- и BRCA2-гените и други наследствени синдроми. Тези изследвания обаче не са препоръчителни за всеки. Те се правят само след консултиране с лекуващия лекар и специалист по медицинска генетика. 

Ако една жена е носител на генетична мутация, има определени стъпки, които да следва, за да намали риска от развитие на рак на гърдата или на яйчниците. Тя може да има нужда от различна профилактика, в сравнение с препоръчаната за всички – например да си прави профилактични прегледи по-често и да започне с тях от по-ранна възраст. 

  • Преболедуван в миналото рак на яйчниците. Мутациите в BRCA1и BRCA2много увеличават риска от развитие както на рак на гърда, така и на рак на яйчниците. Следователно жените, диагностицирани с наследствен карцином на яйчник, причинен от мутация в BRCA, имат голям шанс да се разболеят и от карцином на гърда. Жени с ненаследствен рак на гърда без мутации в BRCA1и BRCA2 генерално не са застрашени от яйчников карцином.  
  • Естроген и прогестерон. Естроген и прогестерон са женски хормони, контролиращи развитието на вторичните полови белези при жените като млечни жлези и бременност. Производството на тези хормони намалява с възрастта. Влиянието им повишава риска от развитие на карцином на гърдата. Повишено внимание за това трябва да имат жените, започнали да менструция преди 11-12-годишна възраст, или тези, които са започнали менопауза след 55 години. При тях е повишен рискът от рак на гърда, тъй като техните клетки са били под влиянието на тези хормони по-дълго време. Жени, при които първата бременност е след 35 години, или тези, които са имали прекъсване на бременността (аборт) по някаква причина, също са застрашени повече от карцином на гърда. Като цяло, бременността може да предпазва от рак на гърда, тъй като само в този период клетките на млечните жлези достигат крайната точка на съзряване. 
  • Хормонозаместителна терапия при менопаузални жени. Използване на хормонална терапия с естроген и прогестин след менопауза или хормонозаместителна терапия увеличава за няколко години риска на тези жени от заболяване от рак на гърда. 
  • Контрацептивни хапчета. Някои проучвания показват, че приемането на контрацептивни лекарства леко увеличава риска от рак на гърда, докато други не показват връзка между контрацепция през устата и рак. 
  • Раса и етническа принадлежност. Европеидната раса по-често развива рак на гърда в сравнение с негро-австралоидната раса, но заболелите под 45-годишна възраст са по-често срещани при вторите. Този вид карцином се среща сравнително по рядко при монголоидната раса, въпреки че при нейните представители, живеещи в САЩ, рискът е също толкова висок, както при европеидната раса, поради характерния начин на живот и хранителните навици на хората в тази част на света. 
  • Атипична хиперплазия на гърда. Тази диагноза повишава риска от образуване на рак на гърдата в бъдеще. Характеризира се с видоизменени, но доброкачествени клетки, открити след взимане на биопсия. 
  • Лобуларен карцином “на място”. Тази диагноза се свързва с видоизменени клетки, намиращи се в лобулите или жлезите на гърдата. Ако е поставена тази диагноза на едната гърда, рискът за развитие на инвазивен карцином е висок и за двете гърди. Лобуларният карцином на място може да бъде премахнат и може да се наложи допълните лечение.  
  • Начин на живот. Различни фактори в ежедневието могат да допринесат за образуване на рак от какъвто и да е вид. Един от тях е наднорменото тегло. Постменопаузални жени с наднормено тегло или с по-закръглена структура са застрашени в по-голяма степен от рак на гърдата. Физическата активност намалява риска от развитие на злокачествени заболявания, както и шансът за рецидивиране (завръщане) на болестта след вече проведено лечение. Ежедневното движение може да предпази жените от рак на гърда, като им помага да поддържат здравословно тегло, намалявайки нивата на хормоните в организма или предизвиквайки промени в техния метаболизъм и имунна система. 

Алкохолът е друг ключов фактор в ежедневието. Употреба на повече от 1-2 чаши алкохол (бира, вино и спиртни алкохоли) на ден повишава риска от заболяване от рак на гърдата, както и риска от рецидив (завръщане) на болестта след преминало лечение.  

Няма доказателства за връзка между храненето и развитието на карцинома на гърда. Въпреки това, приемането на повече плодове и зеленчуци и по-малко животински мазнини се препоръчва. 

  • Радиация. Излагането на йонизиращо лъчение в млада възраст може да увеличи риска за рак на гърда. Например терапевтичното облъчване по време на лъчелечение в областта на гръдния кош по повод Ходжкинов лимфом може да повиши риска за заболяване от рак на гърда. Малкото количество лъчи, които се приемат от организма при извършването на мамография, не са опасни и не водят до развитие на рак на гърда. 
  • Плътност на гърдата. При по-плътните гърди понякога е по-трудно откриването на туморно образувание със стандартни образни методи, каквато е мамографията. Голямата плътност на тъканите на гърдата може да се дължи на по-високи нива на естроген и обикновено с възрастта и с намаляването на хормоните в организма плътността също намалява. 

Превенция

Съществуват различни фактори, причиняващи различни видове карциноми. Все още се търсят други, неизвестни досега фактори, свързани с появата на рака на гърдата. Въпреки че няма доказан начин, по който напълно да се предотврати това заболяване, можете да сведете риска за появата му до минимум. 

Мастектомия. Жени с установени BRCA1- или BRCA2-генетични мутации, които значително повишават риска за рак на гърда, може да помислят за възможността за превантивно премахване на двете гърди. Процедурата се нарича профилактична мастектомия и намалява риска от развитие на рак на гърда с 95%. Жените с тези мутации могат също и да обмислят превантивното премахване на яйчниците и Фалопиевите (маточните) тръби. Тази процедура намалява риска от рак на яйчниците, както и от рак на гърдата, като се прекратява произвеждането на естроген от яйчниците. Разговаряйте с вашия лекар за възможните физиологични и емоционални последствия при взимане на решение за подлагане на тези процедури.  

Химиопревенция. Жени с повишен риск за рак на гърда може да вземат решение за провеждане на химиопревенция. Това е терапия, която използва лекарства, блокиращи производството на някои хормони в организма, с цел намаляване на риска от рак. Лекарства като тамоксифен (NolvadexSoltamox) и ралоксифен (Evista) са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за намаляване на риска за развитие на рак. Важно уточнение е, че тези лекарства не са химиотерапия, а се наричат селективни модулатори на естрогенните рецептори (SERM). Действието им е свързано с блокиране на естрогенните рецептори в определени тъкани. Тамоксифен може да се приема от пременопаузални и постменопаузални жени. Ралоксифен е одобрен за прием само от постменопаузални жени. Всяко едно лекарство от групата си има своите странични ефекти. Консултирайте се с лекар за това дали може да се възползвате от този вид превенция.  

Ароматазните инхибитори са друга група лекарства, които снижават риска от рак на гърда. Те  блокират образуването на естроген в органи и тъкани, различни от яйчниците, и така намаляват количеството на хормона в женския организъм. Например ароматазният инхибитор екземестан (Aromasin) показва много добри резултати при намаляването на риска на карцинома на гърда. Тези лекарства се използват от постменопаузални жени. 

Смята се, че други видове лекарства като статини, които намаляват нивата на холестерол в организма, и метформин, използван предимно при лечение на диабет, също могат да намалят риска за развитие на рак на гърдата. 

Начин (стилна живот. Един от начините да намалим риска си за рак на гърда е редовната физическа активност. Препоръчително е да се извършва умерено или интензивно движение от 30 до 60 минути всеки ден. Други начини са поддържане на здравословно телесно тегло, ограничаване на приема на алкохол и избягване на постменопаузална хормонална терапия, която да смекчи симптомите на този специфичен период. Кърменето е още една възможност за намаляване на риска от рак на гърда.

 

 

Преведено и редактирано от доц. д-р Димитър Калев, дм.