„Слепият води слепите“ или необходимостта от повече информация

un

Също, както в романа „Слепота“ на португалския автор Жозе Сарамаго, се описва епидемия, която бързо се разраства, причинявайки социално безпокойство, несигурност, паника и страх за собственото оцеляване, така и днес ставаме свидетели на подобна пандемия, която оставя след себе си много жертви, страх, несигурност, икономически упадък. Медицинските работници са заети ежедневно с диагностика и лечение на различни пациенти, същевременно с това се приготвят за справяне с непознатия враг –  вирус, причиняващ тежък остър респираторен синдром – ТОРС (SARS-CoV-2).

Онколозите обаче, са изправени пред още по-голямо изпитание – да опазят живота и здравето на пациентите в условията на световната епидемия и същевременно с това да продължат да провеждат лечението на имунокомпрометираните си пациенти. Важно е да се разполага с достатъчно и достоверна информация, за да се изгради правилна стратегия за лечение на пациентите.

Пациентите с рак са с увеличен риск от развитие на усложнения при COVID-19 инфекция

В края на 2019 г. и началото на 2020 г. cветът стана свидетел на избухналата епидемия в Ухан, Китай. На 20.01.2020 г. беше потвърден и първият случай във Вашингтон, САЩ. Центровете за контрол на болестите и превенция (The Centers for Disease Control and Prevention) твърдят, че повечето хора в САЩ ще имат съвсем малък риск при контакт с вируса. Въпреки това, както при всички инфекциозни заболявания, пациентите с отслабени естествени защитни сили (имунокомпрометирани) или с придружаващи хронични заболявания, каквито са онкоболните, са в риск от последваща хоспитализация и възможен летален изход.

Мета-анализ, който скоро ще бъде публикуван в JCO Global Oncology установява, че 2.1% от пациентите, диагностицирани с COVID-19 в момента страдат от онкологично заболяване или са преминали през такова.

Вътредържавен анализ в Китай демонстрира, че пациенти с онкологични заболявания са изложени на по-висок риск от прием в интензивно отделение, поставянето им на изкуствена белодробна вентилация, спрямо пациенти, които не страдат от онкологично заболяване: 7 (39%) от 18 пациенти спрямо 124 (8%) от 1572 пациенти.

Нещо повече, пациенти, които са преминали през химиотерапия или операция в месеца преди хоспитализацията им, са с изключително по-висок риск, спрямо другите 3 от 4 или 75%. Въпреки, че това включва много малка разнородна група от онкоболни пациенти, ранни данни от Италия показват, че при пациентите с придружаващи заболявания и загинали от COVID-19, 20% от тях са именно с онкологично страдание.  

Въпреки наличните 1 518 публикации, свързани с COVID-19, не съществуват твърди аргументи между наличието на COVID-19 и лечението на онкоболните пациенти. Учени от Китай предлагат три основни стратегии, които да бъдат следвани по време на кризата:

  1. Отлагане на адювантната химиотерапия и прецизиране на оперативните интервенции при „стабилни пациенти“
  2. Осигуряване на лични предпазни средства (ЛПС) за пациентите с рак и победилите рака
  3. По-интензивно наблюдение и лечение пре пациенти, които са с придружаващо онкологично заболяване и активна COVID-19 инфекция.

Предпазване на пациентите и медицинските работници от COVID-19

В САЩ, както и по целия свят, се установява липса на ЛПС и невъзможност за извършване на масово тестване, центрове и организации като ASCO и American Cancer Society разработват и дават своите препоръки за лимитиране на инфекцията и опазване на здравето на пациентите и медицинските сили, както и недопускане на срив на здравната система. Към тези препоръки се включват следните действия: скрининг на всички пациенти, болногледачи, медицински персонал и особено такива със симптоми, отговарящи на COVID-19 инфекция; ограничаване на контакта с болни и предоставяне на достоверна информация относно скорошните пътувания в епидемични огнища; популяризиране на телемедицината и телефонните консултации, създаване на гайдлайни за кръвопреливане и употребата на ЛПС; създаване на гореща телефонна линия за COVID-19.

В същото време, обществото на онколозите работи за минимализиране на прекъсванията, които се случват при лечението на пациентите им. Всяко едно забавяне на операция, неоадювантна/адювантна терапия, лъчелечение или палиативни грижи може да рефлектира върху цялостното лечение на пациента и да компрометира общата преживяемост. Онколозите от Италия препоръчват продължаване на лечението в неоадювантен/адювантен аспект, както и при първа линия метастазирали болни; в другите случаи посочват, че е възможно относително неголямо забавяне. В момента се търси баланса между субтретирането на пациентите с рак (което може да увеличи риска от смъртност на базата на онкологичното заболяване) и превенцията на очакваната повишена заболеваемост и смъртност от COVID-19 при онкоболни.

Живеем в дни на несигурност, на „слепота“, но когато става въпрос за лечение на онкоболните пациенти, решенията винаги трябва да се базират на достоверни данни. Тези данни получаваме от източниците, на които сме се доверявали винаги и ще продължим да го правим – това са европейските и американските организации по онкология – ESMO, ASCO, ACS и други.

Като лекари на фронтовата линия, ние изпълняваме и инструментална роля за информиране и осигуряване на данни, които могат да повлияят взимането на решения в бъдещето.

 

Адаптирано и редактирано от д-р Жанет Райчева

Източник : ASCO 

Източник снимков материал : United Nations https://paho.org

 

Коментари

Loading