Д-р Колева, все по-често наблюдаваме случаи на рак на дебелото черво (колоректален карцином) сред пациенти в по-ранна възраст, според Вас на какво може да се дължи това?
Според източниците, които прегледах, причините могат да бъдат разделени основно на три групи: наследствено предразположение, лоша компенсация на стрес, нерационален двигателен и хранителен режим. При комбиниране на фактори от различните групи, рискът от рак на дебелото черво, и не само, се покачва допълнително.
Съществуват ли начини за ранна диагностика?
Все повече се обръща внимание на пресяващи изследвания, които да се препоръчват на здрави хора, които обаче имат някой от факторите, покачващи риска от раково заболяване. Тези пресяващи изследвания се включват в така наречените скринингови програми, чиято цел е установяване на раковото заболяване в най-ранен стадий или още по-добре - установяване на предракови състояния. Съществуват различни лабораторни и образни изследвания, които могат да бъдат препоръчани. Добре е хора над 40-годишна възраст да се консултират с техния личен лекар кои са най-подходящите и какъв да бъде ритъмът на провеждането им.
Какви са прогнозите при установено вече злокачествено заболяване на дебелото черво?
Прогнозата се определя от сбора по няколко показателя. Например: доколко е напреднало заболяването, има ли „заразяване“ на други органи от тумора, има ли „отчупени плуващи“ части от тумора в организма, какво е състоянието на пациента и как раковото заболяване се е отразило на другите му заболявания, ако има такива, какви са генетичните характеристики на тумора и т.н.
За рисковата група, в която попада всеки отделен човек, е добре да се информира от неговия онколог.
Какви са възможностите за терапия? Възможно ли е потенциално пълно излекуване?
Възможностите за лечение в нашата страна не се отличават от тези в останалата част на Европа. Дори в някои отношения българските пациенти имат по-голям шанс да се срещнат със специалист по онкология навреме, без излишно чакане, в сравнение с хората от западна Европа например. Българските онколози имат на разположение почти всички най-нови лекарства за лечение на рак на дебело черво. Извършват се предварително редица допълнителни химични и генетични изследвания, за да се разбере коя комбинация от лекарства би била най-бързо и най-сигурно действаща при всеки отделен пациент. Задължително се съобразяват взаимодействията на лекарствата за рака с тези, които пациента приема за другите си болести. Какви са шансовете за пълно изкореняване на тумора, за излекуване много зависи от рисковата група, в която е бил пациентът при поставяне на диагнозата и при започване на лечението. Когато заболяването е дало „заразяване“ на други органи, тази вероятност намалява, но не е невъзможно заболяването да бъде държано под контрол и пациентът да живее и работи пълноценно, независимо от този факт.
При установяване на заболяването в дисеминиран (метастазирал) стадий какви са прогнозите и възможностите за лечение?
Независимо от десиминацията, заболяването може да бъде повлияно така, че пациентът да има активен и пълноценен живот. При хора с далечно разпространение лечението продължава, докато има полза от него и не се спира при 6-8 курс например. Не е изключено пациент с далечно разпространение да бъде поканен за включване в международна програма за изследване на нови лекарства или комбинация от вече изпитани, но в различен ритъм на прилагане или в различна доза от използваните до момента. Това е шанс, който не бива да се отхвърля с лека ръка и човекът да се чувства като “опитна мишка“. Чрез участие в такава програма, пациентът има възможност първи да получи лечение, за което останалите понякога чакат с години, освен това изчакване за по-скъпи и трудни за организиране изследвания не се налага, тъй като те са предварително предвидени и организирани.
Д-р Колева, споделете с нас какви са новите тенденции при лечение на рак на дебелото черво.
В последното десетилетие се увеличиха неимоверно възможностите за диагностика и индивидуално лечение. Все повече стават познанията ни за „причините“, поради които пациентът е развил рак на дебелото черво, което от своя страна увеличава шансовете за прецизен и насочен към определения тумор избор на лекарства. Възможно е да се комбинират различни видове локално и системно лечение, които да се навигират от актуалното състояние на човека и от отговора на тумора към предишните терапии. Ако трябва да обобщя: лечението се определя от хода на туморното заболяване и се определя индивидуално за всеки пациент, съобразено с неговите хистологични и генетични особености. Ерата на лечение по калъп свърши.
*С подкрепата на Amgen