98% от новозаболелите пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб са пушачи

doc-kalev

Доц. Д-р Димитър Калев е специалист по вътрешни болести, пулмология и медицинска онкология. Дългогодишен преподавател по белодробни болести и онкология в Медицински университет - Варна и ръководител на Клиниката по медицинска онкология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна. Понастоящем е ръководител на направление Медицинска онкология и лъчелечение, СБАЛОЗ „Д-р М. Марков“, Варна.

 

- Доц. Калев, какво представлява дребноклетъчният белодробен рак?

- Дребноклетъчният белодробен рак (ДКБР) е разновидност на невроендокринните тумори, с първична хистогенеза от невроендокринните (неепителни) елементи в бронхиалната лигавица. Това определя изключителната му епидемиологична, клинична, молекулярно-биологична и терапевтична специфика, отличаваща го радикално от недребноклетъчния белодробен рак (НДКБР).

 

- Какви са рисковите фактори за развитието му?

- Характерна е изключително високата корелация на ДКБР с тютюнопушенето. Едва 2% от новозаболелите пациенти никога не са пушили, докато при недребноклетъчния белодробен карцином този относителен дял е около 15%. Средната възраст в епидемиологията на ДКБР е 65 години, а годишно в Европа се диагностицират над 60000 нови случаи, от които около 600 са в България.

 

- Какви са най-честите симптоми на белодробния рак?

- При диагностициране около 72% от пациентите с ДКБР са в метастатичен стадий, поради което липсва специфична белодробна клинична картина. Места за начална симптомна проява, освен дихателната система (кашлица, задух), могат да бъдат черният дроб (тежест в дясно подребрие, безапетитие) и централната нервна система (световъртеж, нарушения в интелекта). Почти винаги присъства прогресиращо безсилие и загуба на тегло.  

 

- Как се поставя диагноза на това заболяване?

- Диагностичният алгоритъм задължително започва с образно изследване (компютърна томография на гръден кош и горен корем), последвано от белодробна биопсия. При хистологично потвърждаване на диагнозата е необходима допълнителна компютърна томография на централната нервна система (глава). При критерии за ограничен стадий на болестта често се налага и изследване с позитронноемисионна томография/компютърна томография (ПЕТ/КТ), за да се селектират редките случаи, подходящи за хирургично лечение.  

 

- Каква е ролята на генетичния анализ при този вид тумор и защо е необходимо това изследване?

- За разлика от недребноклетъчния белодробен рак, тук ролята на молекулярно-генетичните маркери е ограничена, поради което засега липсват прицелни (таргетни) лекарства за ДКБР. От друга страна, регистрирани са множество хромозомни нарушения с доминиране на мутации в Myc-, P53- и RB1-гените.  

 

- В какъв стадий се диагностицират повечето пациенти в България?

- По не съвсем прецизни данни около 78-80% от случаите с ДКБР в България се диагностицират в разпространен стадий, т.е. с разпространение на тумора извън едната гръдна половина или извън пределите на гръдния кош.  

 

- Какви са стъпките в лечението на дребноклетъчния белодробен рак?

- Определят се от стадия на болестта. При ограничен стадий се започва с комбинирана химиолъчетерапия, а при разпространен стадий най-ефективно е лекарственото лечение, съчетаващо имунотерапия и класическа химиотерапия. И в двата случая при отговор от началното лечение задължително се предприема профилактично лъчелечение на главния мозък. В редките случаи на сигурен ранен стадий (I-II) може да се приложи хирургично лечение, последвано от следоперативна химиотерапия. По правило ДКБР демонстрира висока химио- и лъчечувствителност, но бързо прогресира и делът на петгодишната преживяемост не надвишава 3%.

 

- Какви са новостите в лечението на дребноклетъчния бедробен рак?

- През 2018 г. се регистрира революционен прелом в лекарственото лечение при разпространен стадий. След почти 30-годишна хегемония на класическата химиотерапия към нея вече стандартно се добавят лекарства от имуноонкологията, наречени имунни чекпойнт-инхибитори. Днес за начално лечение се използва комбинация от цитотоксични агенти и имунотерапевтични агенти, а при прогресия след химиотерапия може да се прилага самостоятелна имунотерапия.

 

- Думи за CancerCare.bg – защо според Вас хората да посещават нашия сайт, с какво бихме им били полезни през Вашия поглед

- Посещавайте пациентския сайт CancerCare.bg, защото е български, списва се от български експерти и отразява потенциала на българската онкология! И още – защото личното познание за раковата болест одухотворява и преумножава собствените лечебни сили у всеки пациент. 

 

С подкрепата на Roche

Коментари

Loading