В грижата за болните, лекари-специалисти в различни области често работят заедно, за да създадат цялостен план за лечение на пациента комбиниращ разнообразни видове лечение. Работата в такъв екип се нарича мултидисциплинарна. Медицинският екип също така се състои и от много други здравни специалисти, включително асистенти, медицински сестри специализирани в лечението на онкоболни, социални работници, фармацевти, съветници, диетолози и други.
Видовете лечение при мозъчните тумори, както и опциите за контрол на симптомите са описани по-долу. Изборът на лечение и препоръките зависи от няколко фактора:
Някои видове мозъчни тумори се разрастват бързо, докато други - растат бавно. Вземайки предвид всички тези фактори, вашият лекар ще разговаря с вас относно това колко скоро трябва да започне лечението след поставянето на диагноза.
Опциите за лечение включват хирургическа намеса, лъчелечение, химиотерапия и контрол на симптомите и страничните ефекти.
В случай на ниско степенен тумор, хирургическата намеса може да се окаже единственото възможно лечение, особено ако е възможно да се премахне целия тумор. Ако след операцията остане видима част от тумора, може да се прибегне до лъчетерапия и/или химиотерапия. За високо степенни тумори, лечението обикновено започва с операция, последвана от лъчетерапия и химиотерапия. Вашия здравен екип ще състави подходящ за вас план за лечение.
Успешното лечение на мозъчни тумори може да бъде предизвикателство. Тялото поставя естествена бариера между кръвта и мозъка, която защитава главния и гръбначния мозък от вредните химични вещества в кръвоносната система. И именно това й свойство пречи на много видове химиотерапията да достигне до мозъка. Хирургическа интервенция може да се окаже трудна за осъществяване, ако туморът е локализиран до деликатна част от главния или в гръбначния мозък. Дори в случаите, когато хирургът може да премахне напълно първоначалния тумор, съществува опасност по време на операцията да останат малки, незабележими части от него. Освен това, съществува вероятност лъчетерапията да увреди здрава тъкан.
Въпреки всичко научните изследвания през последните 20 години са спомогнали значително за удължаване на живота на пациентите с мозъчни тумори. Благодарение на подобрения в хирургията, по-дълбокото разбиране на видовете тумори, които се влияят от химиотерапия и по-прецизната лъчетерапия са допринесли за удължаване и подобряване качеството на живот на много пациенти диагностицирани с мозъчен тумор.
Мозъчният тумор и неговото лечение често причиняват странични ефекти. В допълнение към стремежа лечението да забави, спре развитието или елиминира тумора, важна част от грижата е облекчаване на симптомите на пациентите и на страничните ефекти. Този подход се нарича палиативни или поддържащи грижи и включва поддържане на пациента по отношение на неговите физически, емоционални и социални нужди.
Палиативните грижи са всяко лечение, чиято цел е да облекчи симптомите подобрявайки качеството на живот и подкрепяйки пациентите и техните семейства. Всеки човек, независимо от неговата възраст или вид и стадий на рака, може да получи палиативни грижи. Най-добри резултати има тогава, когато палиативната грижа е започнала възможно най-рано в процеса на лечение. Пациентите, които провеждат успоредно двата вида терапия, обикновено изпитват по-леки симптоми и имат по-добро качество на живот.
Палиативните лечения се различават значително и често включват лекарства, промени в хранителния режим, техники за релаксация, емоционална подкрепа и други терапии. Също така може да получите палиативни грижи, които са подобни на лечението целящо да унищожи рака, като например химиотерапия, хирургическа намеса или лъчетерапия. Разговаряйте с Вашия лекар относно целите на всяко препоръчано лечение.
Някои от симптомите на мозъчния тумор могат да бъдат тежки и да окажат огромно въздействие върху живота на пациентите. Въпреки това те могат да бъдат контролирани с помощта на някои медикаменти. Поддържащите грижи за пациенти с мозъчни тумори включват:
Преди да започнете лечение, разговаряйте с вашия медицински екип за възможните странични ефекти от вашия индивидуален план за лечение и опциите за палиативни грижи. Също така по време на лечението и след него, не се колебайте да споделите с лекаря или друг член на Вашия медицински екип за проблемите, които изпитвате, за да може той да бъде решен възможно най-бързо.
Хирургическата интервенция е премахването на тумора и част от прилежащата здрава тъкан по време на операция. Това обикновено е първият метод на лечение, което се прилага при мозъчните тумори и често е единственият избор при ниско степенните тумори. Премахването на тумора може да подобри неврологичните симптоми, да предостави тъкан за поставяне на диагнозата, да подобри ефикасността от другите видове лечение и в много случаи да подобри прогнозата.
Неврохирургът е лекар, който специализира хирургия на мозъка и на гръбначния стълб. Операцията на мозъка изисква премахване на част от черепа - тази процедура се нарича краниотомия. След като хирургът премахне тумора, се използва собствената кост на пациента, за да се покрие отново черепа.
За тумор, който се намира в близост до центърът на речта в мозъка, е все по-честа практика операцията да се провежда докато пациентът е буден по време на част от интервенцията. Обикновено пациентът се събужда, когато повърхността на мозъка се открие. Тогава се използват специални електрически стимулационни техники, за да се локализира специфичната част от мозъка, която контролира речта. Този подход може да избегне причиняването на вреди докато се премахва туморът.
Освен премахването и/или намаляването на размера на тумора, операцията може да набави тъканна проба за биопсия, както е обяснено в раздела Поставяне на диагноза. За някои видове тумори резултатите от този анализ могат да помогнат да се определи дали химиотерапия или лъчетерапия ще бъдат полезни. При злокачествените тумори, които трудно могат да бъдат излекувани напълно, самото им премахване може да облекчи симптомите, причинени от натиска на тумора върху мозъка.
Понякога не е възможно да се извърши операция, тъй като туморът е локализиран на място, където хирургът не може да достигне или е в близост до жизненоважна структура. Тези тумори не подлежат на операция. Ако туморът не подлежи на операция, Вашият лекар ще препоръча други опции за лечение.
Преди операция разговаряйте с Вашия здравен екип за възможните странични ефекти и как те ще бъдат контролирани и овладени.
Лъчелечението използва високо енергийни рентгенови или друг вид лъчи, чиято цел е да унищожат раковите клетки. Лекарите могат да използват радиотерапията, за да забавят или да спрат нарастването на тумора. Обикновено се използва след хирургическа интервенция и често се провежда паралелно с химиотерапия. Лекар, който специализира в предписването на лъчетерапия, се нарича лъчетерапевт. Най-често срещаният вид лъчетерапия се нарича перкутанна лъчетерапия, т.е. облъчване от машина разположена извън тялото. Когато се прилага лъчетерапия с импланти в тумора или в непосредствена близост до него, тя се нарича брахитерапия. Курсът лъчетерапия обикновено се състои от определен брой сесии в зависимост от вида на тумора.
В зависимост от начина на насочване на лъчите към тумора, перкутанното лъчелечение може да бъде:
Благодарение на индивидуалното използване на тези различни техники, лекарите се опитват да бъдат по-прецизни и да намалят излагането на облъчване на прилежащите здрави тъкани. Вашият лъчетерапевт може да избере всяка една от описаните горе възможности според вида, размера и локацията на тумора. В някои ситуации е възможно и комбинирането на различни техники.
Краткосрочните странични ефекти от лъчетерапията могат да включват умора, косопад и неврологични симптоми. Повечето странични ефекти отшумяват скоро след края на лечението. Също така лъчетерапия обикновено не се препоръчва при деца под 5 годишна възраст заради опасността от увреждане на развиващия се мозък.
По-дългосрочните странични ефекти от лъчелечението зависят от това каква част от здравата тъкан е била изложена на облъчване и включва проблеми с паметта и хормоните, както и когнитивни промени (с мисловния процес), като например трудности с разбирането и извършването на комплексни задачи.
Химиотерапията използва различни видове лекарста, които убиват раковите клетки, обикновено чрез прекъсване на процесите им на растеж и размножаване. Целта на химиотерапията може да бъде да разруши оставащи туморни клетки след операция, да забави нарастването на тумор или да облекчи симптомите. Химиотерапията се назначава от медицински онколог - лекар, който е специалист в лечението на карциноми с медикаменти. Системната химиотерапия навлиза в кръвообращението, за да достигне раковите клетки в тялото. Обикновено прилагането на лекарствата става интравенозно (инжектиране във вена) или перорално (през устата) с хапчета. Повечето химиотерапевтици се прилагат по интравенозен път. Може да се инжектира и чрез специален венозен катетър (порт), който се използва, за да направи употребата на инжекция по-поносимо.
Както е обяснено и по-горе, химиотерапията при лечението на мозъчните тумори най-често се прилага след хирургичната интервенция или след лъчелечението, особено ако ракът се е върнал след първоначалното лечение.
Химиотерапевтичният режим (схема) се състои от определен брой цикли на фиксиран период от време. Лечението може да се проведе само с едно лекарство или комбинация от няколко различни лекарства наведнъж.
Някои лекарства са по-ефикасни при преминаването на кръвно-мозъчната бариера. Обикновено лекарствата, използвани за лечение на мозъчните тумори са точно такива.
За пациенти с глиобластом и високостепенен глиом, последната новост в грижата е съчетаната лъчехимиотерапия с ежедневнo приемане на малка доза темозоломид (Темодал). След това лечението продължава с прием на темозоломид за период от 6 месеца до 1 година.
Комбинацията от 3-те лекарства, Йомустин (Gleostine), Прокабазин (Matulane) и Винкристин (Vincasar) са се използвали паралелно с лъчетерапия. Този подход е довел до удължаване живота на пациентите с олигодендроглиом III-та степен с комбинирана делеция 1p/19q независимо дали е бил предписан преди или веднага след лъчетерапия. Също така е показал, че удължава живота на пациенти след лъчетерапия на ниско степенни тумори, които са напълно операбилни. В процес на провеждане са и клинични проучвания относно употребата на химиотерапия при пациенти с ниско степенен глиом.
Пациентите се проследяват чрез ЯМР на мозъка на всеки 2 до 3 месеца. След това според степента на тумора се увеличава интервала на времето за провеждане на ЯМР. Това се налага за проследяване на здравословното им състояние след приключване на лечението и за оценка на вероятен рецидив или прогресия на заболяването. Ако туморът нарасне по време на лечението, трябва да се обсъдят други опции за лечение.
Таргетната (прицелната) терапия е лечение, при което се използват биологични вещества - таргетни лекарства. Това са специфични молекули, които могат избирателно да активират или блокират определени биологични процеси, жизнено важни за туморните клетки. По този начин се възпрепятства растежа и развитието на карцинома и се ограничава увреждането на здравите клетки.
Не всички тумори имат еднакви таргети (цели, върху които таргетната терапия действа). За да намери най-доброто лекарство, лекарят може да назначи различни изследвания, които да определят гени, белтъци и други фактори в тумора. Освен това, в момента се провеждат много проучвания с цел да открият повече за специфичните молекулярни таргети и нови лечения насочени към тях. Тези лекарства заемат все по-важно място в лечението.
При мозъчните тумори, антиангиогенезната терапия е този вид таргетна терапия, която се прилага, докато други все още се проучват. Тази вид лечение е насочено към спиране на ангиогенезата - процесът на образуване на нови кръвоносни съдове. Тъй като туморът се нуждае от хранителни вещества, пренасяни чрез кръвоносни съдове, за да се развива, целта на антиангиогенезната терапия е да остави карцинома да "гладува". Бевацизумаб (Avastin) е вид антиангиогенезна терапия и може да се използвана за лечение на глиобластом. Разговаряйте с Вашия лекар относно възможните странични ефекти на предложеното Ви лекарство и как точно могат да бъдат контролирани.
Пълна ремисия настъпва, когато в тялото не се установява повече раково образувание и вече няма симптоми. С други думи - няма видима болест. За повечето първични мозъчни тумори, въпреки че образните изследвания показват, че нарастването на тумора е под контрол или че няма видими следи от тумора, често пъти мозъчният тумор може да се възвърне. Поради тази причина пациентите ще продължат да правят ЯМР снимки, за да се следи за рецидив.
Ремисията може да бъде временна или постоянна. Тази несигурност, обаче, кара много хора да се притесняват, че карциномът ще се завърне. Често ремисията е постоянна, но винаги разговаряйте с лекаря си за възможността от завръщане на болестта или т.нар. рецидив. Консултирайте се с Вашият лекар за риска от поява на рецидив и за вариантите за лечението му, за да сте подготвени, ако това се случи.
Както вече споменахме, завръщането на тумора след завършил план на противотуморна терапия се нарича рецидив. Рецидивиращите мозъчни тумори обикновено се появяват в близост до мястото, от където са се образували. В редки случаи, туморът може да се появи отново, но на друго място. Тогава той се нарича мултифокален.
Когато се установи рецидив на болестта, следват различни изследвания, за да се разбере възможно най-много за него. След като се направят изследванията, Вашият лекар ще предложи вариантите за лечение. Често планът за лечение включва терапиите, които вече изброихме - хирургия, химиотерапия, таргетна терапия и лъчетерапия, но те ще бъдат назначени по различни начини от предходните.
Не съществува само един подход за лечение на рецидивиращ мозъчен тумор, така че Вашият план за лечение ще се базира на много фактори. Какъвто и план на лечение да изберете, палиативното лечение трябва да е неизменна част от него, за да се намали тежестта на симптомите и страничните ефекти. Лекарите може да предложат и включване в клинични изпитвания, които изучават нови пътища за лечение на съответния вид рецидив. Много от тези нови лечения се наричат "молекулни таргетни терапии", тъй като са малки по размери, което означава че могат да бъдат приемани през устата. Тези нови медикаменти се изследват или самостоятелно или в комбинация със стандартна химиотерапия.
Пациентите с рецидив често се сблъскват с емоции като отчаяние и страх. Препоръчително е да обсъдите тези чувства с лекарите и да се консултирате с тях за това къде може да намерите професионална подкрепа и помощ за преодоляването им.
Възстановяване след мозъчен тумор не винаги е възможно. Ако туморът не може да бъде излекуван или контролиран, болестта може да се нарече напреднала или терминална. Тази диагноза е стресираща, а напреднал карцином е труден за обсъждане за много хора. Въпреки това, важно е да имате изчерпателен и искрен разговор с лекаря си и с хората, които Ви помагат да преминете през този етап. Важно е да изразите чувствата си, страховете и притесненията си. В онкологичния екип има специалисти, които имат уменията, опита и знанията да оказват подкрепа на пациентите и техните близки. В този момент е много важно човек да се чувства физически комфортно и без болка.
Пациенти, които имат мозъчен тумор в напреднал стадий и при които се очаква по-малко от шест месеца живот, могат да обсъдят вариант за палиативно лечение, наречено хосписна грижа. Хосписната грижа дава възможно най-доброто качество на живот за хора, които са близо до края на живота. Трябва да се помисли къде би било най-комфортно за оказване на тези грижи - вкъщи, в болницата или в хосписно заведение. Обгрижването на болния от медицинска сестра вкъщи или обучаването на член от семейството да прави това е вариант, който предпочитат много семейства.
След смъртта на любим човек много хора се нуждаят от подкрепа, за да преодолеят загубата.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.