Хирургично лечение

Хирургично лечение

Хирургичното лечение се занимава с отстраняването на тумора и околната му тъкан. Лекарят, който извършва операцията се нарича хирург онколог. Хирургията е най-старият вид лечение на рак. Част от целите на хирургичното лечение са:

  • Диагностициране на туморен процес;
  • Премахване на туморната формация или на част от нея;
  • Установяване на местоположението на тумора;
  • Установяване на метастази (разсейки) и дали те засягат функциите на други органи;
  • Възстановяване на функциите в тялото;
  • Облекчаване на нежелани реакции.

Видът на оперативната интервенция определя времето за престой на пациента в болницата. В някои случаи не е необходимо пренощуването му преди и след интервенцията. По-често обаче е необходима предварителна подготовка на пациента за операция и следоперативно възстановяване, което налага престоя за няколко дни.

Видове хирургични интервенции

Диагностична. За повечето видове рак биопсията е единственият начин за поставяне на сигурна диагноза. По време на хирургическата биопсия, лекарят прави разрез на кожата, след което се премахва туморната формация или част от нея.

Съществуват два основни вида хирургически биопсии:

  • Инцизионна - отстраняване на част от туморната формация;
  • Екцизионна - премахването на цялата туморна формация.

След извършване на биопсията, патологът изследва отстранената тъкан под микроскоп. Патологът е лекар, който е специализиран в интерпретирането на лабораторни изследвания и оценяването на клетки, тъкани и органи за диагностициране на болестта. Въз основа на патологичния доклад, хирургът или медицинският онколог поставят диагноза.

Стадираща. Някои видове операции имат за цел установяване на размера и разпространението на тумора. По време на тази процедура, хирургът често отстранява част от лимфните възли в близост до рака, за да се изследват за наличие на метастази (разсйеки). Лимфните възли са малки, бобовидни структури, които подпомагат борбата с инфекциите.

Резултатите от тази операция заедно с други извършени изследвания служат за установяване на терапевтичните възможности при пациента. Тези изследвания също помагат за определяне на прогнозата и шанса за възстановяване на пациента.

Отстраняване на тумора. Хирургичното лечение най-често се използва за отстраняване на тумора и околната здрава тъкан.

Премахването на туморната формация може да бъде единственото приложено лечение. В някои случаи, то може да се комбинира с:

  • Химиотерапия;
  • Лъчелечение;
  • Други видове лечения, които могат да се приложат преди или след операцията.

Дебълкинг. Понякога туморната формация не може да бъде премахната изцяло, защото това може да причини прекалено голямо увреждане или да е животозастрашаващо. В такава ситуация хирургичното лечение се използва за премахване на възможно най-голяма част от тумора. Включването на друг вид терапии като лъчелечение или химиотерапия могат също да бъдат използвани за намаляване размерите на рака дотолкова, че той да стане операбилен (да може да бъде премахнат изцяло).

Палиативно лечение. Палиативната хирургия се използва за повлияване на страничните ефекти, причинени от рака. Тя играе важна роля в подобряването на качеството на живот на пациенти с напреднало или метастатично заболяване. Палиативната хирургия се използва за:

  • Намаляване на болката или възстановяване на функции, когато ракът причинява следните усложнения:
    • Притискане на нерв или гръбначния канал;
    • Запушване на тънките или дебелото черво;
    • Притискане или блокаж на друго място в организма.
  • Спиране на кървенето. Някои видове рак са склонни да причинят кървене като:
    • Тумори в област с висока концентрация на кръвоносни съдове, каквато е матката;
    • Тумори, развили се в органи, които са крехки и могат лесно да прокървят, когато през тях преминават храна и отпадни продукти. Такива са например хранопроводът, стомаха и дебелото черво. Кървенето може да бъде наблюдавано като страничен ефект на някои лекарства, използвани за лечението на рак.
  • Поставяне на сонда за хранене или за доставяне на различни медикаменти в случаите, когато ракът или лечението му затрудняват пациента да се храни. Сондата за хранене се поставя директно в стомаха или тънкото черво през коремната стена. Друг вид тръбичка може да бъде поставена във вена, за да доставя болкоуспокояващи медикаменти или химиотерапия.
  • Предпазване от костни фрактури. Костите могат да станат чупливи в резултат на рак или лечението му и това може да доведе до чести фрактури, които заздравяват бавно. Поставянето на метална пластина в костта може да предотврати счупвания поради отслабена плътност на костите и да облекчи болката по време на зарастването.

Реконструктивна. След първата хирурична намеса по повод раково образувание може да бъде извършена повторна операция за възстановяване на външния вид на тялото или възобновяване на определена функционалност. Това се нарича реконструкция или пластична хирургия. Реконструктивна операция може да бъде направена едновременно с операцията за отстраняване на тумора. Освен това тя може да бъде извършена на по-късен етап след като пациентът е излекуван и е получил допълнително лечение. Част от примерите за реконструктивна хирургия са реконструкция на гърда след мастектомия и операция за възстановяване на външния вид на пациента след операция в областта на глава и шия.

Превантивна. Някои операции се извършват превантивно, за да се намали рискът от развитие на рак. Лекарите често препоръчват премахване на преканцерозни полипи в дебелото черво, за да се предотврати развитието на рак на дебелото черво. Освен това жените със семейна анамнеза (история) за рак на яйчника или гърдата с доказани мутации на гените на BRCA1 и BRCA2 може да се подложат на двустранна мастектомия (премахване на двете гърди) и/или оофоректомия (оперативно премахване на двата яйчника), за да намалят риска от рак на гърдата или на яйчниците.

Видове хирургия с минимална инвазия

В някои ситуации, хирургът може да направи един или повече малки разрези, които са минимално инвазивни. Тези операции обикновено водят до по-бързо възстановяване и по-малко болки след това. Пример за минимално инвазивни процедури са:

  • Лапароскопска хирургия. Лекарят извършва операция чрез малки разрези в кожата, като използва тънка, осветена тръба с камера. Терминът лапароскопия означава минимална инвазивна процедура в областта на корема. Термините медиастиноскопия и торакоскопията се използват, когато се прави същият тип процедура в гръдния кош. Лапароскопската хирургия може да се направи и с роботизирана помощ. По време на този вид операция хирургът ръководи роботизирани инструменти за извършването й. Тази хирургична процедура може да се използва за бъбреци, простата, както и на матка или яйчници.
  • Лазерна операция. Използва се насочен лъч с висока интензивност, за премахване на туморна тъкан.
  • Криохирургия. Използва се течен азот за замразяване и унищожаване на видоизменени клетки.
  • Ендоскопия. Вмъква се тънка, гъвкава, осветена тръба с камера на върха. Това устройство се нарича ендоскоп. Той може да се вкара през устата, ректума или влагалището, за да се изследват вътрешните органи. По време на ендоскопска процедура е възможно да се вземат проби от потенциално видоизменена тъкан за изследване.