ПАЦИЕНТСКИ ПРАВА

Раздел I
Кодекс на труда и хора с онкологични заболявания

Отпуск при временна неработоспособност


Чл. 162. (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.


(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.


(3) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон.

Раздел II
Специална закрила на лицата с намалена работоспособност

Основание за трудоустрояване


Чл. 314. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.


Работни места за трудоустрояване


Чл. 315. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г., бр. 15 от 2010 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост отикономическата дейност.


(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При определянето на общия брой на работниците и служителите по ал. 1 не се вземат предвид морските лица, работещи в предприятието.


(3) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 2, бр. 61 от 2011 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.


Специализирани предприятия и цехове за лица с трайно намалена работоспособност (Загл. изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.)


Чл. 316. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители – цехове и други звена за работа на лица с трайно намалена работоспособност.


(2) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.


Трудоустрояване на работници и служители (Загл. доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


Чл. 317. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.


(2) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя – да не го допуска до тази работа.


(3) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.


(4) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.


Чл. 318. (Отм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.).