Въпреки, че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на рак, много от тях не са причина за появата му. Някои хора с рискови фактори никога не се разболяват от рак, докато други, които нямат рискови фактори, се разболяват. Въпреки това познаването и обсъждането на рисковите фактори от лекаря може да ви помогне да направите по-информиран избор относно начина ви на живот и грижата за вашето здраве.
Човек със среден риск от развитие на колоректален рак има около 5% шанс да се разболее. Повечето случаи на колоктерален рак (около 95%) се считат за спорадични, т.е. генетичните изменения се развиват на случаен принцип след раждането, така че няма опасност тези генетични деформации да се предадат на поколението. Наследствената заболяваемост от колоректален рак е по-рядка (около 5%) и се случва, когато генните мутации или деформации се предават от едно поколение на следващото (вижте отдолу). Често причината за колоректален рак не е известна. Но следните фактори могат да увеличат шанса на човек да развие рак на дебелото черво:
Възраст. Рискът от колоректален рак се увеличава с възрастта. Той може да се развие при млади хора и тийнейджъри, но в 90% от случаите това заболяване се откриват при хора над 50 години.
Пол. Мъжете са с малко по-висок шанс да развият колоректален рак, отколкото жените.
Семейна обремененост. Колоректалният рак може да се унаследява, ако роднини от първa линия (родители, братя, сестри, деца) или други членове на семейството (баба и дядо, лели, чичовци, племенници, внуци, братовчеди) са имали рак на дебелото черво. Често това наследствено заболяване се диагностицира при членовете от семейството педи 60 годишна възраст. Ако човек има семейна обремененост, рискът да се разболее е почти два пъти по-висок от средностатистическия за колоректален рак. Рискът се увеличава прогресивно, ако и други близки роднини също са развили болестта.
Ако мислите, че имате семейна обремененост за колоректален рак, обърнете се първо към генетичен специалист, преди да пристъпите към генетичен тест. Само генетичните тестове могат да определят дали имате генетична мутация, а генетичните специалисти ще ви обяснят рисковете и ползите от генетичното тестване.
Редки наследствени заболявания. Някои членове на семейството с редки наследствени заболявания също са със значително по-висок шанс да развият колоректален рак, както и други видове рак.
Те включват:
Възпалителни чревни заболявания (IBD). Пациенти с възпалителни болести на червата, като улцерозен колит или болест на Крон, могат да развият хронично възпаление на дебелото черво. IBD е различна болест от Синдрома на раздразненото черво (IBS). Синдромът на раздразненото черво не увеличава опасността от колоректален рак.
Аденоматозни полипи (аденоми). Полипите не са ракови образувания. Някои от тях се наричат аденоми и могат с времето да прераснат в колоректален рак. Често полипите могат да бъдат напълно премахнати по време на колоноскопия – това е изследване, чрез което лекарят разглежда колона, като си служи с фиброоптичен апарат, докато пациента е под упойка. Премахването на полипи може да предотврати появата на колорктален рак. Пациентите , които са предразположени да образуват аденоми имат по-голям риск от поява на допълнителни полипи и развитие на рак на дебелото черво. Ето защо е необходимо да си правят редовни скринингови изследвания.
Медицинска история свързана с ракови заболявания. Хората, които са имали колоректален рак в миналото и жените, които са били диагностицирани с рак на яйчниците или матката имат по-голяма шанс да развият рак на дебелото черво.
Раса. Тъмнокожите хора в САЩ са с най-висок риск да развят колоректален рак. Това заболяване е водеща причина за смъртността от ракови заболявания сред тъмнокожите. По-вероятно е чернокожите жени да починат от колоректален рак, в сравнение с жените от всяка друга раса. Чернокожите мъже са с по-голяма вероятност да починат от колоректален рак, отколкото чернокожите жени. Причините за тази разлика са неясни.
Заседнал начин на живот и затлъстяване. Хората, водещи уседнал начин на живот, без постоянна физическа активност, както и хора с наднормено тегло и затлъстяване имат по висок риск от заболяване от колоректален рак.
Начин на хранене. Съвременните изследвания свързват консумирането на повече червено и обработено месо (напр. бекон, наденички, шунка, колбаси, пушено месо и др.) с по-висок риск от заболяване. Разглеждат се и други фактори, свързани с начина на хранене и влиянието им върху развитието на колоректален рак.
Тютюнопушене. Последните проучвания показват, че пушачите са с по-голяма вероятност да починат от колоректален рак, отколкото непушачите.
Превенция
Различни фактори обуславят появата на онкологичните заболявания. Учените продължават да изследват причините за появата на рака на дебелото черво. Въпреки, че няма доказан начин за пълна превенция на болестта, вие можете поне да намалите риска от развитието й. Консултирайте се с вашия лекар относно персоналния ви риска от колоректален рак.
Следните предложения могат да намалят риск от развиване на болестта :
Аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Според някои проучвания аспиринът и други НСПВС могат да ограничат развитието на полипи при хора със семейна обремененост за колоректален рак или полипи. Въпреки това, редовната употреба на аспирин и други НСПВС може да предизвика остри странични реакции, като кървене от стомашната лигавица и образуване на кръвни съсиреци, които може да доведат до инсулт или инфаркт. Приемането на тези лекарства или други НСПВС не е заместител на редовните скринингови изследвания за колоректален рак. Винаги разговаряйте с лекар за рисковете и ползите от редовното приемане на аспирин.
Хранене и хранителни добавки. Диета, богата на плодове и зеленчуци и с ниско съдържание на месо може да допринесе за намаляване на риска от колоректален рак. Някои изследвания също показват, че хора, които приемат калций и витамин D, като добавка са с по-нисък риск от развитие на това заболяване.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.