Чрез стадиране на една злокачествена болест се определя нейното местоположение, дали и къде се е разпространила, засегнало ли е други части на тялото. Лекарите използват диагностични изследвания за определянето на стадия на тумора. Когато всички нужни изледвания са направени, стадирането е изяснено напълно и лекарят може да избере подходящото лечение и може ориентировъчно да прогнозира съдбата на пациента занапред. Има различни видове стадиране за различните типове карциноми. Като цяло, колкото по-нисък е стадият при НДКБК, толкова по-добра е прогнозата. Въпреки всичко, никой лекар не може да даде точна прогноза колко дълго ще живее пациент с белодробен карцином, защото това е много индивидуално при всеки човек, а лечението влия по различен начин на всеки тумор.
Стадирането на НДКБК се основава на комбинация от различни фактори, като размер и местоположение на тумора и дали се е разпространил в лимфни възли и/или в други органи на тялото. С времето стадирането търпи постоянни усъвършенствания, наричани редакции. Засега се използва Осма редакция от 2017 г. Стадият на карцинома се представя с число от 0 до 4 (с римски цифри от I до IV стадий). Един от начините за определяне на стадия на болестта е като се установи дали туморът може хирургично да се премахне изцяло. За напълно отстраняване на белодробен карцином хирургът трябва да премахне не само туморната формация, но и здрава тъкан около нея.
Това се нарича карцином ин ситу (in situ), което означава рак “на място”, т.е. не е прораснал в околните тъкани и не се е разпространил извън белия дроб.
В този стадий карциномът е с малки размери и не се е разпространил в лимфни възли, което го прави операбилен и може да бъде премахнат напълно. Стадий I се разделя на три подгрупи според размера на тумора:
Този стадий се разделя на две подгрупи:
В някои случаи карцином в стадий II може да бъде премахнат оперативно.
Този стадий се разделя на три подгрупи:
В тези три случая е почти невъзможно хирургът да отстрани белодробния карцином.
В този стадий белодробният карцином се е разпространил в повече от една област в противоположния бял дроб, образувала се е течност в плевралната кухина или в сърдечната торбичка, или се е разпространил извън гръдния кош в далечни органи на тялото чрез кръвоносната система. Веднъж достигнали кръвоносните съдове, карциномните клетки могат да достигнат всяка структура и орган в организма. Най-често НДБК се разпространява в мозъка, костите, черния дроб и надбъбречните жлези. Стадий IV се разделя на две подгрупи:
Обикновено не се препоръчва хирургично отстраняване на карцинома в стадий III и IV. Невъзможност за отсраняването му създава разпространението на тумора в надключичните лимфни възли или в жизнено важни органи на гръдния кош. Такива са например сърцето, големите артерии и вени, главните дихателни пътища, които водят до белите дробове. В тези случаи, лекарят ще Ви препоръча други варианти за лечение.
Рецидив означава завръщане на карцинома отново, след като лечението е приключило. Ако това се случи, ще са необходими нови изследвания, за да се разбере степента на рецидива. Тези изследвания са подобни на изследванията, които са правени при поставянето на диагнозата.
Типът и стадия на НДКБК, както и общото здравословно състояние на пациента, повлияват прогнозата на тази болест. Въпреки че този карцином подлежи на лечение във всеки стадий, само някои от болните биват излекувани. Лекарите измерват общото състояние на пациента чрез индекс, наречен функционално състояние (пърформанс статус). Пациентите, които могат да извършват ежедневните си дейности без нужда от чужда помощ и ходят на работа, могат спокойно да се лекуват с химиотерапия, лъчетерапия и/или хирургия. Лечението може да не е много ефективно за хора с костни или чернодробни метастази от белодробен карцином, за хора с голяма загуба на тегло, при пушачи, които не са преустановили тютюнопушенето или с придружаващи болести, каквито са сърдечносъдовите и белодробният емфизем. Когато пациентите са с напреднали симптоми на безсилие и прекарват на легло повече от половината от дневното си време, лечението е неефективно и не се провежда. Възрастта на пациента не показва дали лечението му ще даде добри резултати и не трябва да влия на преценката за избор на терапия, особено при по-възрастни пациенти, които са в добра физическа форма и нямат придружаващи болести.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.
С подкрепата на AstraZeneca