При диагностицирането на карцинома на белите дробове се има предвид общото здравословно състояние и предхождащи боледувания на пациента, дали е, или е бил пушач, експозиция на канцерогенни вещества, фамилна история (анамнеза). Лекарите правят различни изследвания, за да открият карцином или да разберат дали той се е разпространил в организма и къде. В някои случаи се правят изследвания, за да се избере възможно най-подходящото лечение.
За повечето видове карциноми единственият сигурен начин за доказване е биопсията. При тази процедура се взема малко парче от тумора, което да бъде изследвано в лаборатория. Ако не е възможно да се направи биопсия, лекарят ще предложи други изследвания, които ще помогнат в поставянето на диагнозата. Методът на изследване зависи от различни фактори като:
Изследвания, които се правят за диагнозата и стадирането на белодробния карцином са:
Образните изследвания са много важни за пациентите с НДКБК. Освен информацията, която ни дават рентгенографията и изследванията със скенер, трябва да се имат предвид кръвните резултати, медицинската история и резултатът от биопсията. Така се проследява откъде води началото си туморът и дали (или къде) се е разпространил.
Методът на КТ позволява на лекарите да определят размера и локализацията на белодробния карцином, както и на метастазите (ако има такива). Компютър-томографът или скенерът е неинвазивно медицинско изследване, при което с помощта на рентгенови лъчи и компютърна обработка се изгражда детайлен триизмерен образ на различни органи или анатомични зони на човешкото тяло. Понякога се използва специално багрило, т.нар. контрастно вещество, за по-подробен изглед. Контрастното вещество може да се приложи интравенозно или да се приеме през устата.
Методът на ПЕТ-скенер е начин за получаване на образи на различни органи и структури в организма. Обикновено се комбинира с компютър-томография. Малко количество радиоактивен глюкозен изотоп се инжектира в тялото на пациента. Глюкозната субстанция се натрупва на местата, в които има повишен метаболизъм (клетките имат нужда от много енергия). Тъй като раковите клетки използват много енергия за техния метаболизъм, глюкозният изотоп се абсорбира в по-големи количества именно в тях. След това с помощта на скенер се открива локализацията на тези клетки и се създава изображение.
Методът на ЯМР също позволява на лекарите да видят местоположението на белодробния карцином и/или метастазите и да измерят размерите на тумора. При този вид изследване се използват магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да се представи детайлно изображение на различни зони на тялото. Специално багрило, наречено контрастно вещество, се дава на пациента, за да се получи по-подробен образ. Контрастът може да бъде инжектиран венозно или да се поеме през устата. По правило ЯМР не е подходящ за части на тялото, които се движат, каквито са белите дробове – те се движат с всяко вдишване и издишване. По тази причина ЯМР се използва рядко за оглеждане на белия дроб, но може да бъде много полезен при метастазиране на белодробния карцином в мозъка или костите.
При това изследване се използва радиоактивно вещество, което се натрупва в костите. То се инжектира венозно. След като навлезе в костите, веществото се следи чрез специални камери. Здравата кост изглежда сива на камерата, а увредените области, като тези с наличие на метастази, изглеждат черни. Може ПЕТ-скенерите да се използват също и за намиране на НДКБК, който се е разпространил в костите.
При биопсията се взема малка част от дадена тъкан. Тя се обработва и оцветява в специализирани лаборатории, след което лекар специалист (хистолог) я изследва под микроскоп. От локализацията на тумора и общото здравословно състояние на пациента зависи как ще се осъществи биопсията. В последните години лекарите установиха, че е по-добре да се вземе по-голяма парче тъкан, за да може да се направят допълнителни молекулярни изследвания. Ако няма достатъчно количество взета тъкан, за тези изследвания може да се наложи извършване на допълнителна биопсия.
Лекуващият онколог може да препоръча различни лабораторни изследвания на туморната тъкан, взета при биопсията, за да определи наличието или отсъствието на специфични гени, белтъци и други фактори, характерни за карцинома. Някои видове гени може да са променени и това се нарича мутация. Това подпомага процеса на неконтролируем растеж и разпространение на раковите клетки. Тези мутации се намират в тумора, а не в здравите клетки и не могата да бъдат унаследени от вашите деца. Познатите мутации, които допринасят за развитието на белодробния карцином, засягат обикновено един или повече гени. Туморната тъкан се изследва за мутации като EGFR, ALK, ROS1, BRAF, KRAS, HER2 и RET.
Резултатите от молекулярните изследвания ни дават информация дали към лечението на пациента да се включи и т.нар. таргетна (прицелна) терапия, която да е насочена към специфичните мутации. Мутациите, за които съществува таргетна терапия, се срещат по-често при пациентите с аденокарцином на белия дроб (вид НДКБК) и при хора, които никога не са пушили.
При извършване на бронхоскопия лекарят прокарва тънка и гъвкава оптична тръбичка в устата или носа, минавайки през трахеята, и достига до белия дроб. По този начин може да се наблюдава вътрешността на белите дробове. Благодарение на различните приставки на тази тръбичка може да се вземе проба от тъкан или течност, които след това да бъдат изследвани в лаборатория от патолог. Преди процедурата на пациента се поставя лека местна упойка за намаляване на дискомфорта по време на бронхоскопията.
При това изследване се започва с обезболяване на кожата в областта, в която ще се извършва биопсията. Лекарят използва специална дълга игла, с която да добие част от нужната за изследване тъкан от белия дроб. Тази игла може да е по-тънка или по-дебела в зависимост от количеството тъкан, което трябва да бъде взето. Много често тази манипулация се прави под КТ- или рентгенов контрол и така се вижда прецизно движението на иглата в организма. Като цяло, кор биопсията позволява да се вземе по-голямо количество материал, отколкото тънкоиглената биопсия.
Тази процедура се извършва при наличие на течност в плевралната кухина. След локално обезболяване на мястото на извършване на торакоцентезата се прокарва игла в гръдния кош, течността се изтегля и след това се изпраща за изследване за наличие на туморни клетки.
През малък кожен разрез на гръдния кош хирург въвежда специален инструмент и малка видеокамера, която да дава образ в реално време на вътрешността на гръдния кош. Така това пространство бива обстойно огледано и при необходимост се извършва и хирургична процедура. За тази процедура пациентът се поставя под обща анестезия. Друго наименование на торакоскопията е видео-асистирана торакоскопска хирургия (VATS).
При това изследване хирург изследва и взема проба от лимфни възли, намиращи се в центъра на гръдния кош, зад гръдната кост. Прави се малък разрез в горната част на гръдната кост, докато пациента е под обща анестезия. Процедурата се извършва в операционна зала.
Торакотомията се извършва в операционна зала, а пациентът е под обща анестезия. Хирург прави разрез на гръдния кош, изследвайки директно белия дроб и вземайки материал за изследване от туморната тъкан. Тази процедура се използва най-често и за пълното отстраняване на белодробен тумор.
След като диагностичните изследвания са готови, лекуващият лекар ще обсъди всички резултати с Вас. Ако поставената диагноза е карцином, част от тези резултати ще помогнат за точното описване на тумора – размери, локализация, наличие на метастази и др. Това се нарича стадиране.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.
С подкрепата на AstraZeneca