Рак на бъбрека

Поставяне на диагноза

Лекарите провеждат много изследвания, за да диагностицират рака или да научат дали се е разпространил в други части на тялото.

За повечето видове рак биопсията е единственият сигурен начин за поставяне на диагнозата. При биопсия лекарят взема малка проба от тъкан за тестване в лаборатория. Ако биопсията не е възможна, лекарят може да предложи други тестове, които ще помогнат за диагнозата.

Физикален преглед. При физикалния преглед лекарят проверява за съществуващи признаци и симптоми, прави оценка на здравословното Ви състояние и на резултатите от предишни медицински изследвания;

Кръвни и уринарни тестове. Лекарят може да препоръча да се направи кръвен тест за проверка на броя на червените кръвни клетки /пълна кръвна картина/ и изследване на урина, за да провери за наличие на кръв, бактерии или ракови клетки в нея. Тези тестове могат да свидетелстват за наличието на рак на бъбреците, но не могат да бъдат използвани за поставяне на точна диагноза.

Биопсия. Биопсията е се състои в отстраняването на малко количество тъкан от туморната маса за изследване под микроскоп. Тя обикновено се извършва от интервенционен рентгенолог като амбулаторна процедура, с използване на локална анестезия. Анестезията е лекарство, което блокира чувствителността към болката. След като бъде взета пробата, тя се анализира от патолог, които поставя диагнозата и определя вида на клетките от които произхожда туморът.

Образни изследвания:

  • Компютърна томография (КT или КAТ). Компютър-томографът или скенерът е неинвазивно медицинско изследване, при което с помощта на рентгенови лъчи и компютърна обработка се изгражда детайлен триизмерен образ на различни органи или анатомични зони на човешкото тяло. Понякога се използва специално багрило, т.нар. контрастно вещество, за по-подробен изглед. Контрастното вещество може да се приложи интравенозно или да се приеме през устата. Бъбречните кисти не натрупват контрастното вещество за разлика от туморите. Ако пациентите страдат от тежко хронично бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност, тогава изследването с контраст . КТ изследването на уринарния тракт се нарича КТ урограма.
  • Рентгеново изследване. Рентгеновата снимка е начин за създаване на образ на вътрешността на тялото, като се използва малко количество радиация.
  • Магнитно-резонансна томография /ЯМР/. При този вид изследване се използват магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да се представи детайлно изображение на различни зони на тялото. ЯМР се използва и за измерване на размерите на тумора. Специално багрило, наречено гадолиний, се дава преди сканирането, за да се създаде по-ясна картина. Контрастното вещество се инжектира във вената на пациента.
  • Интравенозна пиелография (IVP) /т. нар. цветна снимка на бъбреците/. Това изследване се прави рядко. По време на рентгеново изследване в кръвта на пациента се инжектира контрастно вещество, за да се подчертаят бъбреците, уретрата и пикочния мехур. Крайната снимка може да покаже промените в тези органи и в близките лимфни възли. Този вид изследване е заменено с КT на уринарния тракт /КT урограма/, която осигурява много по-ясни и детайлни изображения на пикочната система
  • Цитоскопия и нефро-уретероскопия. Понякога могат да се приложат специални тестове, наречени цистоскопия и нефро-уретероскопия при рак на бъбречното легенче. Тези методи не се използват често при бъбречно-клетъчен карцином, освен ако при направена образната диагностика не се открие някакво образувание или камък в пикочния мехур. По време на тези процедури, пациентът е под пълна или местна анестезия, докато малка камера се вкарва в пикочния мехур, преминавайки през уретера се достигат бъбреците. Процедурата може да бъде използвана за вземане на туморни клетки за изследване под микроскоп, за извършване на биопсия и понякога за пълното отстраняване на малки тумори.

След диагностичните тестове, Вашият лекар ще обсъди всички резултати с Вас. Ако бъде поставена диагноза рак, то тези резултати също ще помагат на лекаря да определи неговия стадий.