Лекарите използват много изследвания за откриване на рак. Правят се и изследвания, за да се установи дали ракът се е разпространил в друга/и част/и на тялото, различна/и от тази, в която е започнал развитието си. Ако това се случи, състоянието се нарича метастазиране (образуване на разсейки). Образните изследвания например са ключови за тази цел. Те ни показват картина от вътрешността на тялото. Лекарите могат да назначат и други тестове, които да послужат за определяне на най-доброто лечение.
За меланома биопсията на подозрителната област на кожата, наречена лезия, е единственият сигурен начин да се разбере дали това е рак. При биопсия лекарят отстранява малка част от тъкан за изследване в лаборатория. Лекуващият лекар може да назначи други изследвания, които ще помогнат за поставянето на диагноза и за определянето на стадия на меланома.
Следващата част описва вариантите за диагностициране на малигнен меланом. Изследванията, които се правят се назначават индивидуално и не са еднакви за всички. Вашият лекар ще прецени как да протече диагностиката.
Другите изследвания могат да предполагат наличието на рак, но само биопсия може да определи точно диагнозата. Преди биопсия лекарят обикновено обезболява локално зоната на третиране. След това се премахва подозрителната лезия, като се внимава тя да остане цяла, така че, потенциалния рак и неговите резекционни линии (здрава тъкан около лезията) да бъдат подробно изследвани.
След това патологът анализира взетата по време на биопсията тъкан, за да установи дали лезията е малигнен меланом. Патологът е лекар, специалист по интерпретиране на лабораторни тестове и оценка на клетки, тъкани и органи за диагностициране на заболявания.
Патологът пише становище, наречено патологичен доклад, който да включва най-малко следната информация:
Четирите най-чести вида кожен меланом са:
Меланомните клетки обикновено се класифицират по хистологични видове, което се основава на изгледа им под микроскоп. Последната информация показва, че меланомът може да бъде класифициран и в молекулярни (генетични) подвидове. Тези молекулярни подвидове се основават на особени генетични промени на меланомните клетки. Тези генетични промени включват:
Някои меланоми нямат мутации в гените BRAF, NRAS или KIT. Тези тумори имат други генетични промени, които ги карат да растат. Изследователите се насочават към изследването на други мутации, открити при тези тумори в клиничните проучвания.
Класификацията на меланома в различни подвидове, въз основа на генетични промени, може да има значително влияние върху избора на лечение. Насочването на специфични лекарствени молекули към мутирали гени е важен нов начин за лечение на инвазивен меланом, наречен още таргетна терапия.
Дебелината на първичния меланом е най-надеждната характеристика, която помага на лекарите да преценят риска от разпространението му в други части на тялото. За целта, патологът измерва разстоянието от върха на тумора до основата на кожата.
Тънък. Меланомният тумор с дебелина по-малка от 1 мм се характеризира като "тънък". Тънкият меланом е свързан с нисък риск от разпространение в близките лимфни възли или в отдалечени части на тялото.
Междинен. Меланом с междинна дебелина е с размери между 1 мм и 4 мм.
Дебел. Меланом с дебелина повече от 4 мм се свързва с по-висок риск от рецидив. Това е така, защото понякога още при поставянето на диагнозара, ракът вече се е разпространил в други части на тялото. Рецидив означава, че ракът се завръща след проведено лечение.
Наличието или липсата на язви на първичния меланом е описано в патологичния доклад. Разязвяването е загубата на повърхността на кожата. Изследванията показват, че ако меланомът е разязвен, рискът от разпространение и рецидив значително се увеличава.
Друга патологична характеристика на меланома е митотичната активност, което представлява оценка на скоростта на делене на туморните клетки. Измерва се като брой на митозите на квадратен милиметър (mm2). В комбинация с дебелината и наличието на улцерация (разязвяване), митотичната активност се използва за определяне на стадия, възможностите за лечение и прогнозата (виж по-долу).
След поставянето диагноза на меланома пациента се насочва към специалист. Лекарят ще снеме пълна анамнеза, отбелязвайки всички симптоми и оплаквания и ще извърши пълен физикален преглед, включително цялостен преглед на кожата. Фокусът на тези изследвания е върху определянето на рисковите фактори и симптоми, които показват дали туморът се е разпространил извън областта, в която е възникнал.
Първоначалната оценка се основава на риска от рецидив на първичния меланом. За повечето нискорискови меланоми, чиято дебелина е по-малка от 1 мм, обикновено не е необходимо търсене на метастази или разпространение. За хората с по-висок риск може да се обмисли по-обширно изследване, като оценка на лимфните възли и другите тестове, описани по-долу. Следователно, първоначалната оценка за пациент с новодиагностициран меланом зависи от стадия на меланома и дискусиите в лекарския екип, който взема решения за лечението.
В зависимост от резултатите на оценката, включваща патологичен доклад от направена биопсия на първичния тумор, последващото установяване на риска или стадия на меланома може да включва следното:
Ултразвук. Ултразвуковото изследване използва звукови вълни, за да създаде картина на вътрешните органи, на колекциите лимфни възли (наречени басейни на лимфни възли) и меките тъкани.
Компютърна томография (КT или КAT). КТ сканирането създава триизмерна снимка на вътрешността на тялото, използвайки рентгенови лъчи, идващи от различни ъгли. Компютърът след това комбинира тези изображения в подробен, напречен разрез, който показва всички аномалии или тумори. Ако меланомът се е разпространил, КT може да се използва за измерване на размера на тумора. Понякога на пациента се дава специално багрило наречено контрастно вещество преди сканирането, за да се осигури по-добра детайлност на изображението. Това багрило може да се инжектира интравенозно или да се приема като течност през устата.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Магнитният резонанс използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да прави подробни изображения на тялото. ЯМР може да се използва и за измерване на размера на тумора. Специалнно багрило наречено контрастно вещество се дава преди сканирането, за да се създаде по-ясна картина. Това багрило се инжектира интравенозно на пациента.
Позитронно емисионна томография (ПЕТ). ПЕТ сканирането обикновено се комбинира с КT изследване (виж по-горе), наречено ПET-КT сканиране. Въпреки това можете да чуете лекарите да наричат тази процедура само като ПET скенер. ПЕТ сканирането е начин да се създадат образи на органи и тъкани в тялото. Малко количество радиоактивно глюкозно вещество се инжектира в тялото на пациента. Това глюкозно вещество се натрупва в клетките, които използват най-много енергия. Тъй като ракът е склонен да използва активно енергия, той абсорбира повече от радиоактивното вещество. Скенерът след това открива това вещество, за да произведе изображения от вътрешността на тялото.
След като диагностичните изследвания приключат, лекуващият лекар ще прегледа и обсъди всички резултати с пациента. Ако диагнозата е рак, тези резултати ще помагнат на лекаря да опише подробно рака. Това се нарича стадиране.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.