Късни ефекти от онкологичното лечение

Късни странични ефекти се наричат реакциите, които възникват месеци или години след приключване на лечението. При голяма част от хората, лекувани за онкологично заболяване има риск от появата на дългосрочни ефекти. Затова в периода след болестта е важно те да се установят и третират.

Видове късни ефекти

Почти всеки вид лечение може да доведе до късни реакции, акто те са различни в зависимост от вида на приложеното лечение. Отдолу са изброени някои от често срещаните късни реакции. Ако имате притеснения относно вероятните късни ефекти, говорете с вашия лекуващ онколог.

Проблеми след хирургично лечение

  • При хора, лекувани за Ходжкинов лимфом, особено при тези преди 1990 г., често е отстранявана слезката (далака). И тъй като тя участва в имунната система, нейната липса се свързва с повишен риск от инфекции.
  • Преживелите злокачествени заболявания на костите и меките тъкани могат да имат емоционални проблеми във връзка с отстраняването на крайник или на част от него. Например при т. нар. фантомна болка, когато човек изпитва болка в премахнатия крайник, въпреки неговата липса. Консултациите с психолог и рехабилитацията могатда помогнат за справянето с промените след хирургичното лечение.
  • При пациенти с лимфна дисекция или провели лъчелечение в областта на лимфните възли могат да развият лимфедем. Лимфните възли са малки структури с формата на бобче, които участват в босбата с инфекциите. Лемфедем се образува при застой и натрупване на лимфна течност, което води до подуване и болка.
  • Мъжете и жените, претърпяли определена хирургична интервенция в областта на малкия таз и корема може да нямат възможност за деца. Това се нарича инфертилитет (безплодие).

Сърдечно-съдови нарушения

Както химиотерапията, така и лъчелечението в областта на гръдния кош могат да причинят сърдечни проблеми. Хора, които могат да имат повишен риск са следните:

  • Всеки, лекуван за Ходжкинов лимфон в детска възраст;
  • Всеки на 65-годишна възраст и повече;
  • Тези, получили високодеозова химиотерапия;
  • Тези, лекувани с trastuzumab (Herceptin) и doxorubicin (Adriamycin, Doxil).

Отдолу са изброени някои от често срещаните сърдечно-съдови нарушения. Веднага съобщете на вашия лекар ако стардате от някой от изброените симптоми:

  • Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) - остлабване на сърдечната мускулатура. Симптоми са задух, замаяност или световъртеж, подуване (отоци) в областта на руюъцете и/или краката.
  • Коронарна болест на сърцето - болест на сърцето и неговите съдове. Среща се по-често след лъчелечение с високи дози в областта на гръдния кош. Симптоми са задух и болка в гърдите.
  • Аритмия - неритмично биене на сърцето. Симптоми са замаяност, причерняване, задух и болка в гърдите.

Изброените отдолу медикаменти имат по-голяма склонност към предизвикване на сърдечно-съдови проблеми:

  • Trastuzumab;
  • Doxorubicin;
  • Daunorubicin (Cerubidine);
  • Epirubicin (Ellence);
  • Cyclophosphamide (Neosar).

За хора на trastuzumab, лекарите обикновено препоръчват оценка на сърдечната функция и повишено внимание за симптоми, насочващи към сърдечна уреда по време и след приключване на лечението. Оценката се извършва с изследване, наречено ехокардиография (ЕхоКГ), чрез което се измерва фракцията на изтласкване на лявата камера (LVEF).

Като допълнение към оценката на сърдечно-съдовата система пациентът се преглежда, може да се проведе и електрокардиография (ЕКГ).

Хипертония - високо къвно налягане

Може да бъде съчетано със ЗСН (виж горе) или да е смаостоятелно явление. Консултирайте се с ващият лекар ако страдате от повишено кръвно налягане. Може да е необходимо кръвното да се следи по-често по време на определен вид лечение. Съществува и две по-сериозни състояния, при които кръвното налягане се повишава внезапно или се повишава до много високи стойности. Тъй като това може да бъде много опасно е важно веднага да се осигури медицинска помощ.

Медикаментите, насочени към съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) често повишават кръвното налягане. Такива са например:

  • Bevacizumab (Avastin);
  • Sorafenib (Nexavar);
  • Sunitinib (Sutent).

За тези лекарства е характерно че след спиране на техния прием намалява и риска от повишаване на артериалното налягане. Към момента обаче няма достатъчно информация за късните странични реакции от тези медикаменти. Затова пациентите, приключили онкологичното лечение и попадащи в групата с висок риск за повишено кръвно налягане трябва заедно с техния лекар да намалят своя риск. Това може да стане чрез намаляване на теглото, безсолна диета, с помощта на лекарства и повишаване физическата активност.

Белодробно засягане

Химиотерапия и лъчелечение в гръдната област може да увредят белите дробове. Пациентите, при които са приложени както с химиотерапия така и лъчелечение може да имат повишен риск от увреждане на белите дробове. Някои от лекарствата, които вероятно причиняват увреждане на белите дробове са например:

  • Bleomycin (Blenoxane);
  • Carmustine (BiCNU);
  • Prednisone (множество търговскинаименования);
  • Dexamethasone (множество търговскинаименования);
  • Methotrexate (множество търговскинаименования).

Късните ефекти може да включват следните промени:

  • Промяна във функцията на белите дробове;
  • Уплътняване на вътрешната обвивка на белите дробове;
  • Възпаление на белите дробове;
  • Затруднено дишане.

Хората с анамнеза за белодробно заболяване и по-възрастните могат да имат и допълнително белодробни проблеми.

Проблеми с ендокринната (хормоналната) система

Някои видове онкологично лечение могат да повлияят на ендокринната система. Ендокринната система включва жлези и другите органи, произвеждащи хормони. След болестта, хората, които влизат в рисковата група за хормонални промени от лечението, трябва да провеждат редовни кръвни изследвания на хормоналните нива.

  • Менопауза. Голяма част от онкологичните леченията могат да предизвикат симптоми на менопауза. Това са хирургичното отстраняване на яйчниците при жените (оофоректомия), химиотерапия, хормонална терапия и лъчелечение в областта на малкия таз.

Менопаузалните симптоми, причинени от онкологичното лечението, могат да бъдат по-тежки от симптомите на естествената менопауза. Това е така, защото намаляването на хормоните се случва по-бързо.

Жените на хормонална терапия, които не са преминали менопауза, могат да имат по-леки и по-малко редовни менструални цикли. При тях обаче е възможно и напълното спиране на цикъла.

При някои по-млади жени менструацията може да се възстанови след проключване на лечението. Но при жените над 40-годишна възраст тази вероятност е по-малка. Дори ако онкологичното лечението не доведе до менопауза веднага, то може да предизвика по-ранното й начало.

  • Хормонални проблеми при мъжете. Мъжете, лекувани по определен начин, също могат да страдат от симптоми, подобни на менопаузалните. Например след хормонална терапия за простатен карцином или хирургично отстраняване на тестисите.
  • Безплодие. Видовете лечение, засягащо репродуктивните органи или ендокринната система, повишават риска от инфертилитет. Безплодие в следствие от онкологично лечението може да продължи за кратък период от време или да бъде постоянно.
  • Хормонни проблеми, дължащи се на лъчелечение на глава и шия. Радиационната терапия в областта на главата и шията може да понижи хормоналните нива или да доведе до промени в щитовидната жлеза.

Проблеми в костите, ставите и меките тъкани

Химиотерапията, стероидните медикаменти или хормоналната терапия могат да причинят остеопороза, при която се наблюдава изтъняване на костите или болки в ставите.

 Хората, преживели болестта могат да намалят риска от остеопороза по следните начини:

  • Избягване на тютюневи изделия;
  • Прием на храни, богати на калций и витамин D;
  • Повишавайки физическата си активност;
  • Ограничаване на алкохолните напитки.

Неврологичнини проблеми

Химиотерапията и лъчелечението могат да причинят дългосрочни странични ефекти на главния мозък, гръбначния мозък и нервите. Тези късни ефекти включват:

  • Загуба на слуха от високи дози химиотерапия, особено лекарства като cisplatin (Platinol).
  • Увеличаване риска от инсулт след лъчелечение с високи дози в областта на главата, използвани обикновено при лечението на мозъчни тумори.
  • Нежелани реакции от страна на нервната система, включително увреждане и на нервите извън главния и гръбначния мозък (т. нар. периферна невропатия).

За откриването или проследяване на тези ефекти, хората, преживели болестта, трябва да провеждат редовни физически прегледи, изследвания на слуха и др.

Затруднение при учене, запаметяване и нарушено внимание

Химиотерапия и лъчелечение с високи дози в областта на главата могат да причинят тези проблеми както при възрастни, така и при деца. Пациентите, приключли с лечението, които изпитват някое от тези оплаквания, трябва да се консултират със своя лекар.

Орални и дентални проблеми и нарушение в зрението

Хората, преживели болестта, могат да имат следните проблеми със зъбите, оралното здраве и зрението, в зависимост от лечението, което са провели:

  • Химиотерапията може да увреди зъбния емайл и да увеличи риска от дълготрайни дентални проблеми.
  • Високодозовото лъчетелечение в областта на главата и шията може да промени развитието на зъбите. Може също така да доведе до заболяване на венците и да понижи обарзуването на слюнка, причинявайки сухота в устата.
  • Стероидните медикаменти могат да повишат риска от проблеми с очите, например от катаракта.

За да се профилактират евентулани проблеми, преживелите болестта трябва да планират редовни срещи със зъболекар и офталмолог. Офталмологът е лекар, специализиран в лечението на очни заболявания.

Нарушения в храносмилането

Химиотерапията, лъчелечението и хирургията могат да повлияят на смилането и усвояването храната. Хирургическото или лъчелечението в областта на корема може да причини тъкани сраствания, продължителна болка и чревни проблеми, засягащи храносмилането. Освен това, някои хора могат да страдат от хронична диария, която намалява способността на организма да абсорбира хранителни вещества. Регистриран диетолог може да помогне на хората с проблеми в храносмилането да променят диетата си така, че да получават достатъчно хранителни вещества.

Емоционални затруднения

Хората, преживели болестта често изпитват различни положителни и отрицателни емоции, включително:

  • Облекчение;
  • Усещане за благодарност, че са живи;
  • Страх от рецидив;
  • Гняв;
  • Вина;
  • Депресия;
  • Безпокойство;
  • Самота.

Хората, преживели болестта, лицата, които се грижат за тях, семейството и приятелите, също могат да изпитат посттравматично стресово разстройство. Това е вид тревожно разстройство. То може да се появи, след като човек преживее изключително заплашително или животозастрашаващо събитие, кавито са диагнозата рак и неговото лечение.

При всеки човек усещането в периода след лечението е различен. Например, някои преживели се борят с негативните емоционални ефекти от болестта. Докато други твърдят, че имат нова и позитивна перспектива за живота благодарение на рака.

Вторични ракови заболявания

Вторично раково заболяване може да бъде нов първичен рак. Или може да е рак, разпространил се в други части на тялото. Вторично раково заболяване може да възникне и като късен ефект от предишно лечение, както след химиотерапия така и след и лъчелечение.

Химиотерапията и лъчелечението могат да увредят стволовите клетки на костния мозък. Това увеличава риска от развитието на остра левкемия или миелодисплазия. Миелодисплазията е вид рак на кръвта, при който нормалните съставки на кръвта или не се произвеждат, или са променени и не могат да изпъляват своите функции. Консултирайте с Вашия лекар за това какви са най- общите симптоми, свързани с появата на вторично раково заболяване.

Умората

Умората е постоянното усещане за физическа, емоционална или умствена умора или изтощение. Това е най-честата нежелана реакция от онкологичното лечението. Някои преживели болестта хора стардат от умора в продължение на месеци или дори години след завършване на лечението.

Примерни въпроси, които да зададете на вашия лекар

Научете колкото можете за потенциалните дългосрочни ефекти от онкологичното лечението от вашия онколог. Ако е възможно, може да си насрочите специална среща, за да прегледате обобщение на лечението.

Обсъдете с Вашия лекар следните въпроси:

  • Бихте ли могли Вие или някой от вашите колеги да напише какъв вид лечение(я) проведох?
  • Има ли риск при мен за конкретни късни ефекти?
  • Какви други специалисти (като кардиолог или ендокринолог) трябва да посещавам с цел наблюдение на потенциалните късни ефекти?
  • Какви са признаци или симптомите на конкретните късни ефекти, за които трябва да внимавам?