Да поговорим с децата си

Ако член от семейството е диагностициран с рак, децата често усещат, че нещо не е наред или могат да дочуят за това от разговорите между родителите. Те се тревожат повече, ако усетят, че родителите крият от тях важни неща. Като родител може да искате да предпазите детето си от лоши новини, но това може да обърка детето или да го накара да се страхува от най-лошото. Ако децата са повече от едно, е важно да се знае, че те споделят информация помежду си. Семейството трябва да реши какво и доколко да сподели на детето за раковото заболяване. Това ще избегне объркаването му.

Съвети за раговор с дете

Родителите трябва да поемат инициативата за разговор с децата си относно диагностициран рак в семейството. Докато разговаряте с децата си, се вслушвайте в техните тревоги и отговаряйте на въпросите им по възможно най-подходящия начин. Ето няколко съвета, които могат да Ви помогнат:

• Подходящи думи. Използването на термина "рак" намалява объркването в децата и така те имат ясна представа за точното състояние на болния в семейството. Използвайте подходящ език за възрастта на детето. По-малките деца имат нужда от по-просто обясняване. За по-големите деца може да използвате по-детейлно обяснение, което ще намали чувството на безпомощност и страх.
• Теми за обсъждане:
• Уверете децата си, че те нямат вина за това, че някой от семейството се е разболял от рак.
• Уверете се, че те разбират, че ракът не е заразен.
• Кажете им, че е нормално да изпитват различни чувства и че Вие също изпитвате част от тези чувства.
• Направете реалистична и обнадеждаваща оценка на ситуацията и се фокусирайте върху това как ракът ще бъде лекуван.
• Обяснете на децата, че те могат да задават всякакви въпроси към Вас и че не трябва да се притесняват от това.
• Бъдете честни в отговорите си. Не е лошо, ако не знаете отговора на въпроса и кажете "не знам".
• Може да не искате да разкриете на детето си големи подробности за рака. Според възрастта на детето, преценете доколко детайлно да навлизате в думите си.
• Бъдете готови да обсъждате с детето си смъртта, използвайте ясни и специфични термини и избягвайте заобикалящи фрази, защото те могат да създадат криворазбрана представа за смъртта в съзнанието на детето и то да започне да се страхува и да се притеснява за неща, които не са реални. Така например, ако сравните смъртта с "вечен сън", детето може да обърка съня със смърт и да се страхува да не умре в съня си или да помисли, че човек може да се събуди от смъртта.
• Когато разговаряте за рак с детето си, бъдете възможно най-спокойни и уравновесени.

Опитайте се да запазите ежедневието на детето, каквото е било досега. Но го подгответе за нещата, които ще се променят. Дайте възможност на детето да Ви помага, но не го натоварвайте с повече отговорности, отколкото то може да поеме.

Разговаряйте за видовете лечение, които предстоят. Това разбира се зависи от възрастта на детето и дали е достатъчно голямо, за да разбере тези неща. Обяснете му, че може да се наблюдават някои по-тежки странични ефекти, но те ще са временни и че всичко се прави, за да се излекува рака. Подгответе детето за възможни физически промени, които могат да настъпят, като загуба на коса или промени в теглото. Ако се налага да останете в болница за повече време, детето може да мисли, че не искате да стоите вкъщи с него. Поддържането на връзка с него е много важно в такъв момент, за да му покажете, че болестта не засяга любовта към него.