Анелия Минчева

ИМА ЛИ ЧУДЕСА? Да! Има! Ако не вярваме в това, не бихме могли да посрещнем предизвикателството - РАК! Това е болест, но не само. Това е етап от живота ни. Но ние не бива да се плашим, защото страхът не е "най-добрият приятел" в случая.

За годините, през които все му се "изплъзвам", а той се връща, се научих на следните неща:

• Първо - след като научих диагнозата, не се почувствах изненадана. Обратното - знаех, че ми предстои нещо много сериозно. Да го наречем борба, битка - все тая! При двете операции, които претърпях, си носих повечко багаж в болницата. Не исках персонала там да ме вижда само по пижама. Обличах си нормални дрехи, парфюмирах се. Мислех, че е дошло времето, когато някой ще се грижи за мен, а аз само ще си почивам. Така и стана.
• Второ (особено задължително!) - спрях да контактувам с хора, които ме връщат "в първи клас". Пожелах си да срещам духовно богати и извисени хора. Хора, които не живеят в миналото, а се радват на всеки ден, на всеки момент. На останалите отговарям с усмивка: "Много съм добре!". Между другото, откакто имам тази диагноза, развивам сензитивността си, особено към лошата енергия у хора и места, които посещавам.
• Трето - винаги да изглеждам перфектна. Гримът и маникюрът са задължителни. От това следва и добре подбрания тоалет и аксесоари: шал, шапка, обеци и накити, които си подхождат на дрехите.

Е, до тук с теорията!

Започвам с важното - мисълта. Благославям всеки Божи ден. Има много хубава поговорка, която гласи: "като те чукне горния, виждаш долния". Това е моментът, когато си даваш равносметка и разбираш, че имаш мисия - тук и сега. До скоро се питах, за какво съм тук!? Никога, ама никога не съм мислила, че онази с косата е близко. Дори и сега - четвъртия път, не вярвам. Ще си призная, че понякога се гневя на Бог, но после искам прошка. Не минава и ден, в който да не кажа "Отче наш" по 5-10 пъти. Тук е нужна много, много вяра!

Другото важно е доверието към онези, които ни лекуват. Излишно е да им се оплакваме и да капризничим. Защото и те са хора. Аз от 2009 година не съм попадала на лекар, който да не ми е обърнал внимание. Да са живи и здрави!

И най-важното - любовта, която получавам от любимия човек до мен. Той не ме остави за минута сама с болестта. Винаги измисля някакви изненади... Ей, момче, страшно много съм ти благодарна и признателна за всичко. И не забравяй колко много те обичам.

Мили посестрими и братя, приемете живота си такъв, какъвто е. Той е ВАШ!

И вярвайте в чудеса!

Анелия Минчева

05.08.2017г.

Гр.София