Колоректалният карцином или ракът на дебелото черво представлява злокачествен тумор, произхождащ от стената на дебелото черво. Той е най-често срещаният рак на органите на храносмилателния тракт. Заболяването традиционно засяга мъже и жени на възраст между 40 и 60 години. Колоректалният рак може да се образува както в колона (дебелото черво), така и в ректума.
Голяма част от злокачествените образувания на дебелото черво са тумори, наречени аденокарциноми, които представляват клетки от вътрешната страната на колона и ректума. Макар и по-рядко, се срещат и други злокачествени тумори, като карциноиден тумор, гастроинтестинален стромален тумор (ГИСТ), дребноклетъчен карцином и лимфом.
Колоректалният рак е втори по честота в България след белодробния рак при мъжете и рака на гърдата при жените.
Има ли рискови фактори за появата на колоректалния карцином и какви са те?
Един от основните рискови фактори за рака на дебелото черво е генетичното предразположение, което се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином.
Обичайно пациентите са предразположени към образуването на аденоми (аденоматозни полипи), които не са злокачествени образувания, но могат да се развият като такива с времето. Премахването им може да предотврати по-нататъшното им развитие в колоректален карцином, което определя съществената роля на редовните скринингови изследвания.
Възрастта също е рисков фактор, който не бива да се подценява. Независимо, че този вид рак може да се развие и при млади хора, близо 90% от случаите се наблюдават при пациенти над 50 години.
Полът също може да бъде рисков фактор, тъй като мъжете са с по-висок риск да заболеят от колоректарен карцином, отколкото жените.
Предразположени към това заболяване са и хората с възпалителни болести на червата, като улцерозен колит или болест на Крон. Жените с диагноза рак на яйчниците или матката също са с по-висок риск от развитие на рак на дебелото черво.
Някои от рисковите фактори са свързани с начина на живот, липсата на двигателна активност, консумирането на алкохол, червено месо, колбаси или мазни храни. Тютюнопушенето също е от значение.
Кои са най-често срещаните симптоми на заболяването и кога се проявяват?
Ранните етапи на болестта не са обвързани с конкретни симптоми и пациентите се чувстват добре. С разрастването на тумора, в зависимост от това в кой колон на дебелото черво се развива, се наблюдават различни признаци. Ако заболяването се развива в десния колон, се появяват анемия, отпадналост, колики и болки в корема. При злокачествен тумор в десния колон се наблюдават продължителни коликообразни болки в корема, нарушена де007Aфекация, наличие на кръв и слуз при дефекация, отслабване, умора и повишена температура.
В късните етапи на заболяването туморът се разпространява чрез лимфния поток и попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли. Това води до разрастване на болестта и метастазиране в отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости и главен мозък.
Как се диагностицира заболяването?
Диагностицирането на колоректалния карцином в ранните етапи на болестта дава възможност за по-добра прогноза за лечението му. Скринигът е ключов в случаите, когато има фамилна обремененост или са налице рискови фактори за развитие на заболяването.
Едно от основните изследвания за откриване на рак на дебелото черво е колоноскопията, която позволява да се огледа отвътре целият ректум и колон. По този начин се откриват полипи или ракови образувания. По време на процедурата може да се отстрани полип или друга тъкан, която да бъде изследвана в лаборатория.
При пациенти, които не могат да бъдат поставени под пълна упойка, се прави иригография - рентгеново изследване. Друга възможност е компютърно-томографската (КT или КAT) колонография.
Сред другите изследвания, които могат да бъдат направени, за да се постави диагноза рак на дебелото черво, са: фекален тест за скрито кървене, фекален имунохимичен тест, фекален ДНК-тест и флексибилна сигмоидоскопия.
Лекува ли се колоректалният карцином и как?
Лечението на рака на дебелото черво е индивидуално и зависи от различни фактори като типа карцином, неговия стадий на развитие, възможните нежелани странични реакции, както и общото състояние на пациента. Важно е изборът на различни възможности за лечение да бъде консултиран с лекуващия лекар, за да може пациентът да е наясно с предстоящото лечение и терапия.
Най-честият метод за лечение на рак на дебелото черво е оперативният, който цели да се отстранят туморът и заобикалящата го тъкан, част от здравото черво и заобикалящите лимфни възли.
Оперативното лечение може да се приложи и чрез лапароскопска хирургия, ако конкретният случай позволява това. Това е значително по-щадящ метод, при който се правят няколко отвора през коремната стена, докато пациентът е под упойка. Лапароскопията е също толкова ефективна, колкото и конвенционалната хирургия, но времето за възстановяване на пациента е по-кратко, спрямо стандартната отворена операция.
При пациентите с ректален рак се прави колостомия или извеждане на колостома, което представлява оперативно създаден отвор, чрез който се свързва колонът с коремната стена, за да се изведат от тялото отпадните продукти на храносмилателната система. Те се събират в специално прикрепена торбичка. Понякога колостомията е временна, докато трае лечението на ректума, но може да остане и за постоянно. Съвременните оперативни техники и използването на химио и лъчетерпия предоперативно могат да предотвранят прилагането на колостомия.
*Материалът е създаден с подкрепата на Амджен
Източници: