Лекарите се уповават на много изследвания, за да открият или установят наличието на мозъчен тумор и съответно да изучат неговия вид. Те правят и изследвания, за да установят дали тумора се е разпространил до друга част на тялото. Това се нарича метастазиране и се наблюдава рядко при мозъчните тумори.
При повечето тумори вземането на проба от потенциалния тумор представлява единствения и сигурен начин да се установи дали се касае за доброкачествено или злокачествено образувание. Това може да се направи чрез процедура наречена биопсия или чрез премахване на част или на целия тумор чрез хирургическа намеса. При биопсия лекарят взема малка проба от засегната тъкан за лабораторно изследване. Ако това не е възможно, вашият лекар може да предложи други изследвания, за да постави диагноза.
Образните изследвания могат да помогнат на лекарите да установят дали туморът е първичен (възникнал първоначално в мозъка) или е метастаза (разпространил се в мозъка от друга част на тялото). Образните изследвания показват картина (образ) на вътрешните органи на тялото.
При избора на диагностичен метод Вашият лекар може да вземе предвид някои от следните фактори:
Повечето мозъчни тумори се установяват едва след появата на симптоми, свързани с тях. Често първоначално мозъчният тумор бива диагностициран от интернист или от невролог. Интернистът е лекар, който специализира в лечението на вътрешни болести при възрастни, а неврологът - в лечението на мозъка и нервната система.
Освен въпроси към пациента относно подробната му медицинска документация и извършването на преглед, лекарят може да назначи и някои от описаните по-долу изследвания, за да определи наличието и ако е възможно типа или степента на мозъчния тумор.
Обикновено диагностицирането на мозъчен тумор започва с ядрено магнитен резонанс (ЯМР). След като ЯМР установи наличието и разположението на тумор в мозъка, най-общият начин да се определи типа тумор е да се разгледат резултатите от тъканната проба взета чрез биопсия или хирургическа интервенция. Тези процедури и изследвания са описани по-подробно отдолу.
ЯМР. ЯМР използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да възпроизведе подробни снимки на тялото. ЯМР служи не само за локализиране, но и за измерване размера на туморите. Специално багрило, наречено контрастно вещество, се дава преди сканирането, за да се създаде по-ясна картина. Това багрило може да се инжектира във вената на пациента или да се дава като течност за приемане през устата. ЯМР пресъздава по-подробна картина от компютърната томография (погледнете отдолу) и е предпочитания метод при диагностиката на мозъчните тумори. ЯМР може да се направи на мозъка, на гръбначния стълб или и на двете в зависимост от локализацията на предполагаемия тумор и вероятността той да се разсее в гръбначно-мозъчната течност. След получаване на резултатите от изследванията, лекуващият лекар (онколог, неврохирург) ще обсъди всичко с пациента.
Проби от тъкан или хирургическо премахване на тумор, с цел биопсия. Обикновено за да се постави финална диагноза е необходима проба от туморната тъкан. Биопсията е вземане на малка част от тъканта за изследване под микроскоп и е единственият окончателен начин за диагностициране на тумора. След това пробата се изследва от патолог. Той е лекар, който е специализиран в анализирането под микроскоп на специално оцветени клетки и тъкани с цел поставяне на хистологична диагноза. Биопсия може да се вземе и при операция за премахване на целия тумор. Ако пълното премахване на тумора не е възможно поради локализацията му или поради здравословното състояние на пациента, частична или пълна хирургическа интервенция може да се приложи и на по-късен етап.
Вашият медицински екип може да препоръча и назначи други изследвания с цел поставяне на диагноза или оценка на ефективността на проведеното лечение. Важно е да знаете, че не всички от описаните изследвания ще се използват при всеки пациент.
Компютърна томография (КТ). Използвайки рентгенови лъчи, насочени под различен ъгъл, КТ може да създаде подробна 3D картина на тялото и вътрешните органи. След това компютър компилира тези образи в подробен, моментен 3D образ. КТ може да помогне за идентифицирането на повечето аномалии, тумори и мозъчен кръвоизлив. Промените в костната структура на черепа също могат да бъдат видени чрез КТ. За измерване размера на тумора също може да се използва КT-сканиране. КТ може да се проведе и ако пациентът не може да се подложи на ЯМР, например ако има пейсмейкър на сърцето. Понякога преди сканиране се прилага специално багрило, наречено контрастно вещество, за да се осигури по-добра детайлност на изображението. Това багрило може да се инжектира на пациента интравенозно или да се дава като течност за приемане през устата.
Позитронно-емисионна томография (ПЕТ) или ПЕТ-сканиране с компютърна томография (ПЕТ/КТ). Методът дава информация предимно за тумори или метастази, намиращи се извън централната нервна система и обикновено се използва на по-късен етап от лечението. ПЕТ се прилага обикновено в комбинация със сканиране с компютърен томограф като методът се нарича ПЕТ-сканиране с компютърна томография (ПЕТ/КТ). ПЕТ сканирането е начин да се създаде картина на органите и тъканите вътре в тялото. За целта в тялото на пациента се инжектира малко количество глюкоза (вид захар), белязана с радиоактивен изотоп. Тази захарна субстанция се поема от клетките, които използват най-много енергия, т.е от тези клетки, които използват повече глюкоза. Тъй като ракът изразходва голямо количество енергията, той абсорбира в много по-голяма степен маркираната глюкоза. Апаратът открива и изобразява радиоактивното вещество, свързано със захарта и в комбинация с КТ, възпроизвежда образ на тялото и показва локализацията на тумора.
Мозъчна ангиография. Тя е метод, чрез който с помощта на рентгеново лъчение или серия от рентгенови лъчи се визуализират кръвоносните съдове в мозъка. Рентгеновите лъчи се прилагат след инжектиране на контрастно вещество.
Лумбална пункция. Лумбалната пункция е процедура, при която лекар използва игла, за да вземе проба от гръбначно-мозъчна течност и да установи наличието на туморни клетки, кръв или туморни маркери. Туморните маркери или биомаркери са вещества, които се откриват в по-голямо количество от обичайното в кръвта, урината, гръбначномозъчната течност, плазмата или в други телесни течности и се свързват с наличието на определен вид рак. Обикновено преди процедурата се прилага местна упойка, за да се обезболи долната част на гръбнака.
Миелография. Вашият лекар може да препоръча миелография, за да установи дали туморът се е разпространил в гръбначната течност, в части от главния или в гръбначния мозък. Използва се контрастно вещество, което се инжектира в гръбначно-мозъчната течност, заобикаляща гръбначния мозък. Контрастното вещество изпъква на рентгенова снимка като очертава гръбначния мозък и може да помогне на лекарите да открият наличието на тумор. Тази процедура се използва много рядко.
Молекулярно изследване на тумора. В някои случаи е необходимо провеждането на лабораторни изследвания на проба от тумора, за да се установят специфични гени, протеини и други фактори като туморни маркери, които са уникални за дадени видове тумори. Това изследване служи на лекарите за опрeделяне прогнозата и лечението. Учените изследват биомаркерите, за да открият начини за диагностициране на мозъчните тумори още преди появята на симптомите. В крайна сметка резултатите от тези изследвания могат да помогнат да се вземе решение дали е подходящо провеждането на таргетна терапия. Маркерите, които най-често се изследват при мозъчните тумори са:
Неврологични изследвания и изследвания на слуха и зрението. Тези изследвания помагат да се определи дали и по какъв начин даден тумор засяга мозъчните функции. Преглед на очите може да открие промени в оптичния нерв, както и промени в зрителното поле на пациента.
Неврокогнитивна оценка. Този метод се състои в подробна оценка на всички основни функции на мозъка, като например съхраняване и подобряване на паметта, способности за изразяване и възприемане на езика, изчисления, сръчност и цялостното състояние на пациента. Тези изследвания се правят от специалист по неврология или клиничен невропсихология, който изготвя официален доклад.
Електроенцефалография (ЕЕГ). ЕЕГ е неинвазивно изследване, при което електроди се прикрепят от външната страна на главата на пациента, за да се измери електрическата активност на мозъка. Използва се с цел проследяване за възможни пристъпи.
Евокирани потенциали. Това изследване включва използването на електроди за измерване на електрическата дейност на нервите и често може да открие наличието на акустичен неврином, който е доброкачествен мозъчен тумор. Това изследване може да се използва като индикатор по време на операция на тумор, растящ около важни нервни окончания.
След провеждането на необходимите диагностични изследвания, Вашият лекар ще обсъди всички резултати заедно с вас. Ако диагнозата е мозъчен тумор, то вероятно ще бъдат насрочени допълнителни изследвания. Резултатите от всички проведени изследвания помагат на лекаря да получи информация за тумора и да назначи най-доброто лечение.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.