Лекарите използват различни изследвания, за да открият простатния карцином (ПК). Те правят също така тестове, за да проучат дали туморът се е разпространил в друга част на тялото, различна от мястото, от което е започнал. Ако това се случи, процесът се нарича метастазиране. Образните изследвания могат да покажат дали туморът се е разпространил. Образната диагностика показва снимки от вътрешната страна на тялото. Лекарите могат да направят и други изследвания с цел да научат кои лечения ще са най-подходящи.
За повечето видове рак биопсията е единственият сигурен начин за лекаря да разбере дали в определена област на тялото има тумор. При биопсия лекарят взема малка проба от тъкан за тестване в лаборатория. Ако биопсията не е възможна, лекарят може да предложи други тестове, които ще помогнат да се постави диагноза, но тази ситуация е рядка за ПК. Например биопсия не може да бъде направена, когато пациентът има друг медицински проблем, който затруднява извършването на манипулацията, или когато човек има много високо ниво на PSA и костно сканиране (сцинтиграфия), което показва разсейки в скелета.
Списъкът по-долу описва възможностите за диагностициране на ПК. Не всички изброени тестове са показани за всеки пациент. Вашият лекар ще вземе под внимание следните фактори при избора на изследване:
В допълнение към физическото изследване могат да се използват следните тестове за диагностициране на ПК:
Кръвен тест за PSA. По правило PSA е вид протеин, освободен от тъканта на простататната жлеза, който се намира в по-високи нива в човешката кръв. Нивата могат да се повишат, когато има анормална активност в простатата, включително ПК, доброкачествена простатна хиперплазия или възпаление на простатата. Според стойностите на PSA лекарите преценяват дали е необходима биопсия. В допълнение, разновидност на теста за PSA позволява на лекаря да измерва конкретна съставка, наречена "свободен" PSA, който понякога може да помогне да се разбере дали туморът е доброкачествен или злокачествен.
Дигитално ректално изследване (ректално туше). Този вид изследвване се прави, за да се открият необичайни, анормални части от простатата, като се опипва областта с пръст. Този преглед не е много точен, тъй като повечето мъже с ранен ПК нямат изменеия, които да могат да се установят с ректален преглед.
Тестове за биомаркери. Биомаркерът е вещество, което се намира в кръвта, урината или телесните тъкани на човек с карцином. Той се произвежда от тумора или от тялото в отговор на карцинома. Биомаркерът може да се нарече туморен маркер. Тестовете за биомаркери за ПК включват 4Kscore, който прогнозира шансовете на човек да развие високорисков ПК, и индекс на простатно здраве (PHI), който прогнозира шансовете на човек да развие ПК.
Ако резултатите от теста за PSA или ректалното туше са необичайни, тогава следните изследания могат да помогнат за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата:
PCA3-тест. Анализът на простатния канцерогенен ген 3 (PCA3) търси PCA3-гена в урината на човека. За разлика от PSA, PCA3-генът се среща само в раковите клетки на простатата. Използвайки тест за урина, лекарят може да разбере дали този ген е налице в тялото. Това изследване не замества PSA, а се използва заедно с него, за да се реши дали е необходима биопсия на простатата.
Трансректален ултразвук (TRUS). Лекарят поставя сонда в правото черво, която отразява картината на простатната жлеза, използвайки звукови вълни, които се отразяват от простатата. Това изследване обикновено се извършва едновременно с биопсия.
Биопсия. Биопсията е вземане на малко количество тъкан от даден орган за изследване под микроскоп. Другите тестове могат само да предполагат наличието на карцином, но единствено биопсията може да потвърди диагнозата със сигурност. За да получи тъканна проба, хирургът най-често използва трансректален ултразвук и инструмент за биопсия, за да вземе много малки парченца простатна тъкан. Тъканните проби ще бъдат взети от няколко области на простатата. Това се прави, за да се гарантира, че простатата е изследвана във всичките й части. На повечето мъже се вземат от 12 до 14 парченца тъкан и процедурата може да продължи 20-30 минути. След това патологът анализира взетата тъкан. Патологът е лекар, специалист по разчитане на лабораторни тестове и оценка на клетки, тъкани и органи за хистологично (морфологично) диагностициране на болести. Обикновено пациентът може да проведе тази процедура в болницата или в лекарския кабинет на уролога, без да е необходимо да пренощува в болницата за наблюдение. Пациентът предварително получава местна анестезия, за да се намали болката, и обикновено приема антибиотици преди процедурата за предотвратяване на възможни инфекции. Крайният хистологичен резултат се окачествява от лекаря-патолог в 5 степенни групи, в които главна роля играе т.нар. оценка по Глийсън (от 6 до 10).
Оценка по Глийсън (Gleason score). При изследване на биопсичния материал ПК получава класификация, наречена оценка по Глийсън. Този резултат се основава на това доколко туморът прилича на здрава тъкан, когато се гледа под микроскоп. По-малко агресивните тумори обикновено изглеждат по-скоро като здрава тъкан. Тумори, които са по-агресивни, вероятно ще растат и ще се разпространят в други части на тялото и изглеждат по-малко като здрава тъкан. Системата за оценка по Глийсън е най-често използваната система за класифициране на ПК. Патологът разглежда как са разположени раковите клетки в простатата и определя скала от 3 до 5. Ракови клетки, които приличат на здрави клетки, получават нисък резултат. Раковите клетки, които по-малко изглеждат като здрави клетки или изглеждат по-агресивни, получават по-висок резултат. За да определят числата, лекарят-патолог установява основния модел на клетъчен растеж, после търси друг по-рядък модел на растеж и дава резултат на всеки един в точки; накрая точките се събират, за да се получи общ резултат между 6 и 10.
Тълкуването на оценката по Глийсън напоследък се промени. Първоначално лекарите използваха широк спектър от резултати, но днес резултат от 5 или по-малко точки не се считат за показателен и най-ниският резултат е 6, което говори за нисък клас карцином, т.е. за нисък риск. Резултатът от 7 точки е ПК със среден клас, а 8, 9 или 10 е карцином с висок клас. Туморът от по-нисък клас расте по-бавно и е по-малко вероятно да се разпространи, отколкото този от висок клас. Лекарите-нколози разглеждат резултата от оценката по Глийсън в допълнение към стадия, за да помогнат при планирането на лечението. Пациентите с висока оценка по Глийсън може да се нуждаят от по-интензивно лечение, дори ако не изглежда, че ПК се е разпространил.
Глийсън X: оценката по Глийсън не може да бъде определена;
Глийсън 6 или по-ниска: клетките са добре диференцирани, което означава, че изглеждат подобно на здравите клетки;
Глийсън 7: клетките са умерено диференцирани, което означава, че изглеждат малко подобни на здравите клетки;
Глийсън 8, 9 или 10: клетките са слабо диференцирани или недиференцирани, което означава, че изглеждат много различни от здравите клетки.
Наскоро патолозите приеха нова система за оценка по Глийсън, която организира резултатите в опростени групи, които се превеждат както следва:
Магнитнорезонансна (МРТ) синтезна биопсия. По правило МРТ-синтезната биопсия комбинира сканиране с магнитнорезонансна томография и TRUS. Първоначално пациентът получава МРТ-сканиране за идентифициране на подозрителни зони на простатата, които изискват допълнителна оценка, а след това му се прави ултразвук на жлезата. Компютърният софтуер комбинира тези изображения, за да произведе 3D-изображение, което помага да се насочи точната област, която ще бъде биопсирана. Въпреки че не е възможно да се елиминира нуждата от повторни биопсии, МРТ-синтезната биопсия може по-добре да идентифицира области, които са по-склонни да бъдат ракови, отколкото други методи. Методът трябва да се извършва само от специалист с опит при такава процедура
За да се разбере дали карциномът се е разпространил извън простатата, лекарят може да назначи различни образни изследвания. Рискът от разпространение или метастазиране може да се определи въз основа на нивата на PSA, стадия на карцинома и други фактори.
Костно сканиране (сцинтиграфия). Костното сканиране използва радиоактивен маркер, за да огледа вътрешността на костите. Радиоактивното вещество се инжектира интравенозно. То се натрупва в различните зони на костта и след това се засича от специална камера. На камерата здравата кост изглежда сива, а зоните на нараняване и разрушаване, каквито са промените, причинените от карцинома, изглеждат тъмни.
Компютърна томография (КT). Сканирането с КТ създава триизмерна снимка на вътрешността на тялото, използвайки рентгенови лъчи, взети от различни ъгли. След това компютър комбинира тези изображения в подробен напречен разрез, който показва всички аномалии или тумори. За измерване на размера на тумора също може да се използва КT-сканиране. Понякога преди сканиране се прилага специално багрило, наречено контрастно вещество, за да се осигури по-добра детайлност на изображението. Това багрило може да се инжектира на пациента интравенозно или да се дава като течност за приемане през устата.
Магнитнорезонансна томография (МРТ). Този метод използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да произвежда подробни изображения на тялото. Може да се използва и за измерване на размера на тумора. Специално багрило, наречено контрастно вещество, се дава преди сканирането, за да се създаде по-ясна картина. Това багрило може да се инжектира във вената на пациента или да се дава като течност за приемане през устата.
След получаване на резултатите от изследванията, лекуващият онколог (онкоуролог) ще обсъди всичко с пациента.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.