Интервю с Адв. Калина Михайлова - нашият експерт по медицинско право

adv-kalina-mihaylova

Представям ви най-новия деятел на CancerCare – адвокат Калина Михайлова

Адвокат Михайлова придобива магистърска степен по Право в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет. Член е на Софийска адвокатска колегия.

През 2018г. открива своя самостоятелна кантора, чийто предели са само интересът на клиентите и стремежът към успех.

Медицинското право е една от основните сфери в специализираната дейност на адв. Михайлова. Адв. Михайлова насочва своята експертиза към промяна в статуквото в здравеопазването. Именно този стремеж я довежда и до Фондация „Победи рака“.

Членува в специализирани екипи, търсещи ефективна промяна и преодоляване на проблемите в сферата на здравеопазването.

Консултант е на редица нестопански организации – асоциации на лечебни заведения, сдружения на пациенти, съсловни организации в сферата на здравеопазването, като подпомага дейността им в намиране на оптимално решение на възникналите проблеми в здравната сфера.

 

- Калина, разкажи ни какво те мотивира да специализираш дейността си в Медицинското право?

- За съжаление програмата на обучение по Право не имплементира този отрасъл и ние, редица бивши студенти по Право, бивахме лишени от възможността да се запознаем със спецификите на тази юридическа дисциплина. Следва да се отчете заслугата на проф. Зиновиева за създаването на такава дисциплина в Юридическия факултет на Пловдивския университет, което оставя безценна роля по пътя на обучение на студентите.

Истината е, че практиката и обстоятелствата ме сблъскаха с Медицинското право. Отчитам, че този клон има изключително висока обществена значимост, регулираща правните отношения между специфични субекти - лекари, пациенти, лечебни заведения, здравни институции.

Именно високата обществена значимост води до необходимост от квалифицирана намеса в тези специфични отношения. Усетих в това възможност пред мен като адвокат да допринеса със своите познания, умения, специфична експертиза към промяна в статуквото и добре регулиран правен ред в здравеопазването.

 

- Какви са най-големите правни проблеми, пред които се изправят пациентите в България? Запознати ли са пациентите с правата си?

- През последните години здравеопазването в България търпи реформа и серия от промени, които макар да целят повишаване ефективността на медицинската услуга и удовлетвореността на пациента, оставят след себе си множество неизяснени въпроси, бюрократични трудности, тромави административни процедури и нормативен хаос.

Качеството пациент само по себе си носи редица права и задължения. Българският пациент обаче бива лишен от информация, което води до липса на здравна култура – няма информация с какви права разполага по време на хоспитализация; какви са възможностите за лечение в чужбина, заплатено от държавата; колко важна е ролята на превенцията; какви са собствените му отговорности към здравето му.

Все повече пациентите подобряват своята информираност като за това спомагат все повече нестопански организации в подкрепа на пациентите, информационни кампании, доброволчески актове.

Забелязва се тенденция на увеличаване количеството на жалбите до контролните органи в здравеопазването. Увеличаването броя на жалбите обаче не е индикация за добра правна и здравна култура сред пациентите. Основателността на жалбите често липсва, което води до заключение, че пациентът не е запознат с действителните си права и задължения, нито с ролята си в системата на здравеопазването.

 

- Според теб какво трябва да се промени в системата, за да бъдат хората информирани правилно за правата си като пациенти?

- В Закон за здравето и към настоящия момент съществува легално понятие „промоция на здравето“, което бива определено като "процес, при който чрез осигуряване на социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и груповата отговорност.“ Адекватен и резултатен процес обаче не е изграден.

Цялата система на здравеопазването в България от години се лута в търсене на правилния модел. Но такъв не е налице. Невъзможността за реализиране на работеща реформа и градивни промени неминуемо рефлектира върху пациента. Инцидентни и непоследователни действия не биха могли да доведат до ефективно и трайно подобряване върху информираността на пациента и постигане на неговото здраве.

 

- В какви случаи пациентите трябва да те потърсят?

- Ролята на адвоката не е важна само след настъпване на проблем. Напротив – ролята на адвоката е важна именно, за да спести редица проблеми.

Пациентите могат да потърсят консултация за възможностите за лечение в чужбина, съдействие при административните процедури пред НЗОК, както и за обжалване на отказ за финансиране на лечение в чужбина.

Пациентът може да се обърне към адвокат в случай, че са нарушени правата му по време/след проведено лечение и да бъде ангажирана отговорността на лекар, лекарски екип, лечебно заведение.

Лицата с трайно намалена работоспособност не знаят каква е процедурата за освидетелстване пред експертни комисии ЛКК/ ТЕЛК / НЕЛК или пък какви са правата им в случай на несправедлива оценка на работоспособността.

Пациентите, които преминават през дълъг лечебен процес често имат проблеми с работодателите си. Адвокатът може да им предостави съдействие при възникнали казуси с болнични листове, трудовоправни казуси, незаконосъобразно уволнение. 

Практиката ми ме среща и с пациенти, които биват дискриминирани поради заболяването си – ситуация, в която лицето може да търси своите права.

 

- Може ли да се твърди, че понякога хората търсят правна помощ, когато е твърде късно? Съществува ли давност на проблемите и фатално ли е ако се забавят ?

- Не може да се говори за фаталитет. Често обаче липсата на информация на пациентите за правата им при достъп до медицинска помощ имат решаващо значение.

Липсата на здравна и правна култура често са препятствие пред пациентите за защита на техните права и законни интереси.

Юридическата давност е приложима и в тези правоотношения, като най-често приложима е общата петгодишна давност. Налице са обаче различни хипотези за отчитане начало на броене на давността, хипотези на спиране, прекъсване и др. 

 

-  По какъв начин пациентите могат да се свържат с теб?

- Всеки, търсещ подкрепа от CancerCare може да се свърже с мен чрез фондацията.

С оглед по-добра информираност на клиентите ми, към което апелирам, могат да се запознаят с дейността ми на професионалния ми сайт: www.kmihaylova.com

Кантората ми се намира в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 42, ет. 1, офис 1

 

Коментари

Loading